Вяра е студентка по Право в Софийския университет и описва себе си като „ужасен книгохолик – пристрастена съм към абсолютно всичко книжно“. Казва ни, че обича да чета много, а напоследък и да пише за книги от време на време в своя блог. Затова и решихме да я попитаме „как четеш“ в едноименната рубрика, която вече е допълнена и с още няколко любопитни въпроса.
Какво са книгите за теб?
Книгите са нещо любимо. Единственото любимо нещо, което не се е променило във времето за мен, за разлика от всички други хобита, които съм имала. Колкото и банално да звучи, те са един портал към всевъзможни други светове…
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
На прима виста, ще отговоря, че това е „Отива една жена при лекаря” на Рей Клуун. Книга, която започнах с цел да се приспя и накрая осъмнах с много използвани пакетчета носни кърпи. Тя ме накара да се замисля, че любовта не винаги бива показвана по начин, по който ни харесва, и второ, че не обръщаме достатъчно внимание на здравето си. Разбира се, показа ми също, че лошият край невинаги е толкова лош, колко ти изглежда. От друга гледна точка, има множество други книги, които са ми повлиявали по един или друг начин. Клише или не, целите ми юношески години бяха белязани от поредицата за Хари Потър. Разбира се има и много други. А и моето мнение е такова, че всяка книга, ни повлиява по един или друг начин.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не обичам да похапвам докато чета. Действа ми твърде разсейващо, но от време на време се случва да похапвам по някое и друго парче шоколад между страниците.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Категорично чай, независимо дали топъл или студен, в общия случаи. По изключение може и някоя друга чаша вино вечер.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ужасявам се само като си го помисля – тези моменти ги отбелязвам с листче между страниците, на което съм си отбелязала началото на пасажа/момента в книгата, но имам и изключение от правилото, ако става въпрос за учебници – там подчертавам лекичко с молив.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител, хартийка под ръка, карта за игра и други подходящи предмети. Останалите начини за мен са начини, по които се съсипва книгата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Като напоследък предпочитам повече художествената литература, ако изключим правната такава, която минава през ръцете ми, разбира се. Но като дете много обичах да чета различни енциклопедии, независимо от тяхната тематика.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете, въпреки че имам фетиш към книжното тяло.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да довършвам главата, но ми се е случвало и да спирам по средата. В такъв случай възможно най-скоро си я дочитам.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Определено, да. Просто възприемам, че не съм в подходящо настроение за дадената книга, което не пречи след известно време да й дам още един шанс.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не съм попадала на подобен случай, но вероятно би могло книгата да се нареди сред любимите ми, което зависи и от други фактори.
Какво четеш в момента? 
Последно започнах „Натюрморт с кълвач“, ама е оставена на пауза, защото сесията безмилостно ме споходи и се наложи да чета разни неща от рода на Финансово право, Правна информатика и пр.
Коя е последната книга, която си купи?
„Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни от една жена на Орлов мост. Отдавна исках да я прочета, а я намерих за ужасно смешна цена.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Аз съм от хората, който четат по много книги наведнъж. Опитвах се да не започвам нова книга, докато не завърша предишната, но просто не ми се получаваше. Накрая се примирих със съдбата си.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимо място нямам, но обикновено чета в леглото. А пък ако навън е мрачно и вали, а аз съм в леглото с книга в ръка, то това е моят рай.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Обикновено се старая да уцеля какво точно би допаднало на човека преди да препоръчам, но напоследък говоря много за „Жестокото присъствие на времето“ на Дженифър Игън и „Виенски апартамент“ на Радостина А. Ангелова.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
За съжаление, в библиотеката ми цари пълен хаос, с цел оптимизиране на пространството, а и за мен е важно да са подредени по начин, по който името им да се чете достатъчно лесно.
