fb
Как четешСпециални

Как четеш: Виктор Минчев

5 мин.
Как четешСпециални

Как четеш: Виктор Минчев

5 мин.

Няма да ви бъде трудно да познаете Виктор, ако случайно имате „сляпа среща“ с него. Той е висок, сдържан и има много голям шанс да бъде с папийонка. Или жилетка. Или сини обувки. Той е различен и интересен. Учи право и спасява българската журналистика с текстове за „Ку-ку презареждане“, тъй като освен всички останали дейности, той е и сценарист в Студентската телевизия Алма Матер. Различен е във всичко, дори в четенето. Убедете се сами. 

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Естествено, че да ! Т.е. не знам колко е естествено, чувал съм много хора да казват, че се разсейват от яденето и т.н., но доколко е възможно да се разсейваш от автоматизирана комбинация като набучвам-поднасям-отхапвам… Общо взето, храненето ми е отправна точка за четене – на закуска, обяд, вечеря. Във всеки случай е по-добре от гледането на телевизия.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Е, аз по принцип карам само на минерална вода, така че „ноу иксепшън хиър“*.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Най-често си подчертавам изречения, които са ми открили някаква истина за света. Уви, едно от последните такива беше „Защото в неговите представи изкуство, наука, любов (тези три лица на Бога, както би казал Перлен), можеха да се изявят само в столицата”. Явно нещата не са се променили значително от 1840-та. Иначе, тези, за които съм убеден, че ще ми влязат в употреба в екстремни ситуации, например, когато трябва да измисля веднага нещо супер романтично, си ги преписвам в тефтера.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител, обаче той най-често е супер-импровизиран – визитни картички, покана за коледния бал на организацията на младите юристи, флаери… а и е важно да може да се пише на него, ще разберете защо след малко.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена в 90% от случаите. Единственото изключение са няколко биографии, готварски книги и книги за изкуство и мода. Малко ли са ми хиляда страници ‘Гражданско право – обща част’…

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Опитвам се в по-голямата част от случаите да я прочета докрай, защото май напоследък не ям достатъчно риба тон и орехи, в следствие на което забравям какво се е случило и връзката нещо ми се губи, уви ;(

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да, постоянно го правя. Ужасно много се изнервям, когато установя колко зверски съм се прецакал с някоя книга, която захвърлям на двайсетата страница и не искам да ми се мярка пред очите. В тоя ред на мисли, имам доста какво да предложа на следващата размяна на книги.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Записвам си го на гореспоменатия книгоразделител (и това е дългоочакваната изненада, та-да-да-дам) и когато си изчета книгата, си проверявам всички думи накуп. Освен ако някоя не се повтаря супер често, както например ‘притома’ в ‘Сто години самота’. Бая ме поизнерви тая дума тогава, честно.

Какво четеш в момента?
„Възпитание на чувствата“ на Флобер.

Коя е последната книга, която си купи?
8 ?” на Даниел Вълчев. Съвсем случайно попаднах на нея докато си търсех една готварска книга на Джейми Оливър за… деца, ха-ха. Той (Вълчев, не Оливър), ми е бивш преподавател в университета и като цяло съм му голям фен, досега обаче не съм чел никаква художествена литература от него, не знам дали изобщо има, но се съмнявам да съм си дал 6-те левчета напразно.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Доскоро четях две едновременно – една вкъщи и една, която си носех в чантата, за да чета в университета, когато нямам желание да се социализирам, в автобуса, докато чакам някого и т.н., обаче градският шум е непреодолим.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Ами, то ми е дежурно – в леглото след събуждане, преди заспиване, докато си почивам от четенето за изпити.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Като си разглеждам виртуално библиотеката, май не се намират много поредици. Като се замисля, макрокомиксите на „Мики Маус” бяха последните, ха-ха.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Радослав Парушев сякаш най-често.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Аз май не полагам за тях грижите, които заслужават – трупат се на пода до вратата без ред, без нежна ласка. Подредени са по последно прочитане – най-новите – най-отгоре. Най-тъпите, ония от предния въпрос – най-отдолу, да не ме дразнят.

* no exception here – и тук няма изключение (англ.) – б.ред.