fb
По светаСпециални

Как климатичните промени влияят върху опазването на книгите?

4 мин.
Снимка: The New York Times

Милион и половина книги и ръкописи подгизват в Tulane University, когато ураганът Катрина преминава през Луизиана през 2005 г. През 2018 г. Калифорнийският университет в Лос Анджелис води преговори да получи богата колекция от дарители, когато тя е унищожена при пожара Уулси. И на следващата година, гъсти черни кълба дим от пожар в Гети, заплашват да повредят ценния фонд в библиотеките на U.C.L.A., припомнят от The New York Times.

„Имахме късмет“ онзи ден. Киселинният дим и мазните сажди са сериозна заплаха за всеки консерватор, но ветровете ги разсеяха“, спомня си Чела Мецгер, ръководител на отдела за опазване и консервация в библиотеката на висшето учебно заведение – U.C.L.A., пред американското издание.

Късметът обаче не е предпазна мярка срещу нарастващата заплаха от екстремни метеорологични явления като горски пожари и наводнения за колекциите от книги, дори те да бъдат съхранявани в специални хранилища. В резултат на изменението на климата, бедствията от този тип стават все по-чести и природозащитниците в САЩ знаят, че бързо трябва да адаптират обичайните си практиките, за да запазят книгите и архивите в безопасност.

Проучване от 2018 г., публикувано в списанието Climate Risk Management, оценява 1 232 архивни хранилища в САЩ и установява, че почти 99% „вероятно ще бъдат засегнати от поне един рисков фактор на климата“. И са категорични, че са необходими както незабавни, така и дългосрочни стратегии, за да запазят сигурността на книгите в променящата се среда, но някои заплахи са по-коварни от горски пожари или урагани.

Промените в температурата и влажността от изменението на климата могат да имат големи последствия. Архивистите и консерваторите в Синсинати, например, се притесняват от големи температурни колебания в рамките на един ден. Влажността се повишава в Южна Калифорния, където климатът е сух, а повечето системи за съхранение в района не са проектирани да се справят с влагата.

„Колкото по-висока е влажността, толкова по-висока е температурата, толкова по-бързо ще разградят органичните материали. Кожата ще изгние. Колагеновите влакна в пергамента ще се стегнат и свият“, каза Холи Прохаска, временен ръководител на Библиотеката за архиви и редки книги в Университета на Синсинати.

Институции като U.C.L.A. разработват начини за борба с влажността и сега Мецгер мисли още по-внимателино преди да избере материалите, които могат да съхранят историята и знанието.

„Книгите придобиват смисъл чрез употреба – употребата е изложба, употребата е изследване. И в това е красотата. Ако просто изолираме експонатите и ги държим в тези малки, перфектно контролирани среди с охрана около тях, какво значение биха имали?“, пита се Мецгер.

Едното решение е дигитализацията, която се осъществята чрез сканиране на страници и съхраняването им онлайн. Процесът не е само отговор на изменението на климата, а също така позволява документите да станат лесно достъпни. Добавянето на документи към сървър или облак обаче има своите недостатъци – както практически, така и екологични.

Дигитализацията може да се ускори във времена на голямо бедствие: когато например война заплашва унищожаването на сгради, в които се съхранява културна наследство или когато климатът стане твърде суров. Това, което може да изглежда лесно – сканиране и качване – разчита на огромно количество сървъри в голям мащаб, а използваната енергия добавя към общите емисии. Според проучване от 2019 г., публикувано в The American Archivist, процесът „има значително отрицателно въздействие върху околната среда, което от своя страна заплашва самите организации, натоварени със запазването на цифрово съдържание“. Затова пред архивистите стои и изобрът кое има достатъчно стойност за дигитализиране.

Веднъж качени на сървър, каталогизирането на документите не е безпроблемно. Файловете могат да бъдат неправилно описани и загубени, а цифровите файлове все още изискват поддръжка и надзор, допълва Мецгер.

Image Permanence Institute, изследователски център, базиран в Rochester Institute of Technology, анализира повече от 1,9 милиарда точки с данни за околната среда от институции по целия свят, за да намери най-добрите практики за запазване на колекциите в безопасност. Заплахата от изменението на климата обаче е постоянен проблем и няма перфектно решение, тъй като в колекциите се трупат все повече и повече материали.

„Нуждите на книгата всъщност не са толкова сложни. Светът около него стана по-сложен“, категорична е Мецгер.