Русанка Ляпова е родена в Бургас, където е завършила английска гимназия. Завършва сърбо-хърватска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи с южнославянски езици като преподавател и преводач. Превела е над 40 заглавия от различни съвременни автори, сред които Миленко Йергович, Йовица Ачин, Борис Дежулович, Фарук Шехич, Милорад Павич, Анте Томич, Светислав Басара, Дубравка Угрешич, Влада Урошевич. Участва като съставител и преводач в броевете на „Панорама“, посветени на сръбската, босненската и хърватската литература.
Отличена е с награда на Съюза на преводачите за превода на романа на Милорад Павич „Пейзаж, рисуван с чай“ (изд. „Алтера„, 2010 г.) и с грамоти за ярки постижения в областта на превода за „Мама Леоне“ (ИК „Жанет 45“, 2014 г.) на Миленко Йергович и за „Домашни духчета“ (изд. „Агата-А“, 2019 г.) на Дубравка Угрешич.
Чест гост е на Белградските преводачески срещи, където участва с различни доклади, а през 2016-2019 г. е била член на Международното жури за литературната награда „П.П. Негош“. Препоръчвам ви да чуете разговора ѝ със Стефан Русинов в подкаста „Бележка под линия“, както разбира се, и моя с нея по-долу.
Как започна пътят ви като преводач?
Още като студентка имах интерес към превода, правила съм опити в превода на поезия, но първият ми публикуван превод на книга е от 1999 г. – „Сараевско Марлборо“ на Миленко Йергович. Започнах да се възприемам като преводач доста по-късно. Стана постепенно в годините, когато бях на свободна практика, имах възможност да ходя в преводачески къщи, да превеждам повече от една книга годишно и не трябваше да легитимирам превеждането като занимание за свободното ми време. Заживях от преводите си, може би това най-сетне ме накара да погледна на себе си с други очи.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Уроците са много и далеч не съм сигурна, че съм ги усвоила. Може би да уважавам труда си и да помня, че той има цена. Макар че аз плащам тази цена най-вече във време, но ако не гледаш отговорно и професионално на работата си, трудно ще убедиш и другите, че това е нещо достойно и важно, за което си струва да получиш адекватно възнаграждение. Вероятно думите ми са предизвикани и от подетата преди известно време кампания на преводачите за по-нормално заплащане на техния труд. Преводът е вложение на време, което далеч не е само докато превеждаш, той е свързан с много четене, за да придобиеш широки познания за света, отношение към езика, вкус към добрата литература и ред други умения, необходими в пряката ти работа на преводач. Затова на преводачите не бива да се гледа като на един вид механични предаватели от един език на друг. Става въпрос за пренос на смисли, контекст, чувства, светоусещане, т.е. неща, които са отвъд думите.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Не. :) Но най-комфортно се чувствам, когато превеждам у дома на стационарния си компютър, заобиколена от моите речници. Предпочитам, докато работя, да няма никой наоколо, не мога да превеждам на музика, макар че обичам да слушам радио, докато домакинствам, но за превеждането ми трябва спокойствие и концентрация. Лесно се разсейвам, но съм открила, че когато съм сама, и от почивките има полза, дори да се проточат понякога, защото съзнанието продължава да работи над проблема, в който си се „спънал“. Много често в рамките на ден-два срещаш нещо, което ти подсказва решение или има връзка с търсената дума, понятие… за съжаление не става винаги така, но е важно умът да е нащрек.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Зависи за какъв вид „редакция“ става дума. Ако е въпрос за някоя неточно употребена дума или понятие, мисля, че преводачът е в правото си да я направи. При неточно предадени факти е малко по-трудно, особено ако става въпрос за класически автор. За себе си мога да кажа, че по-свободно боравя с текстовете на съвременни писатели, някак си се усещам „по-равна“ и по-способна да се намеся, ако забележа някаква грешка. Може би се дължи на личния ми респект към класическите автори, затова и тях ги превеждам относително рядко, за мен при тях „хипнозата на текста“ е по-голяма и по-трудно си позволявам промени.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Казано е много по въпроса за „разкрасяването“ на оригинала. Дали трябва да запазим грапавините в текста, или да го шлифоваме допълнително, доколко е смислено да се превежда едно „недодялано“ произведение и трябва ли преводачът да интервенира с правата на съавтор в него? Пък и какво точно значи „по-хубав“ текст – дали това означава само по-гладък, по-четивен, или и по-изразителен, по-въздействащ… Може преводачът да е изместил акцента от експресията върху гладкостта и тогава не мисля, че това трябва да се приеме като предимство на неговия текст. От друга страна, в руската литература, а и не само в нея, имаме примери за преводни произведения, дело на хора, които сами по себе си са писатели или поети. Тези преводи са значими, дори да не са сто процента верни на оригинала, защото сам по себе си преводът е винаги и интерпретация, така че всяка творба би спечелила от една вдъхновена интерпетация. Според мен тя само би добавила значения, без да отнема от силата и смисъла на оригинала, а и никой превод не е единствен и окончателен във времето. Ако има нужда от нов превод, по-близък до оригинала, той ще се появи. Сещам се за преводите на Шекспир на български. Може би греша, а и във всеки конкретен случай оценката варира, но някак си за мен талантът на преводача стои по-високо от буквоядската вярност към оригинала.
Коя е последната книга, по която работихте?
Книгата, която току-що завърших, е романът на сръбския писател Александър Тишма „Употреба на човека“. За мен той беше огромно предизвикателство, защото е писан преди близо 50 години, т.е. е произведение на автор, който не е мой съвременник. Едновременно с това при своето излизане (1976 г.), той е била удостоен с най-престижната награда за роман на годината в бивша Югославия, т.нар. НИНова награда. С други думи, това е един почти „класически, каноничен текст“, изучаван в училище, свързан с реални исторически събития като Холокоста, Втората световна война, а от друга страна, въпреки „патината“ на времето, този роман звучи модерно, структуриран е по начин, който го отличава от стандартния, носител е на гледна точка, не твърде типична за онова време. Работих над превода близо десет месеца и имаше моменти, в които си мислех, че се е оказал твърде голям залък за мен. Накрая, съвсем неочаквано, стана така, че дъщеря ми редактира книгата и съвместната ни работа ми донесе много радост, гордост и упование. Благодарна съм и на издателя Даря Хараланова, че ми даде възможност да предизвикам себе си с превода на това произведение и искрено се надявам то да намери своята публика.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Мисля, че сред най-трудните и значими автори, които съм превеждала, е Дубравка Угрешич и много се гордея с превода си на нейната „Лисица“, защото е труден текст от културоложка гледна точка, освен това работи на много нива, проблематизира самата идея за писането и превода, за идентичността, засяга факти, свързани с живота и творчеството на реални творци, най-общо казано, това е една много „богата“ книга. И за мен беше огромна чест да я преведа.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Има произведения, за които смятам, че е въпрос на дълг и лична отговорност да ги преведа. Много от книгите ми за войната в бивша Югославия са значими по този начин. Важна книга, въпреки че не е за войната, но засяга сериозни и наболели теми, е и романът на Кристиан Новак „Циганин, ама най-хубав“. Нейният автор, с когото се запознах впоследствие, е пример за толерантност и искрено и непредубедено отношение към другия, за мъдро разбиране на факта, че много често сме зависими от обстоятелствата, но дори и в техните рамки, винаги имаме възможност за избор. С нетърпение чакам издателство „Парадокс“ да пуснат книгата на пазара, за да видя каква ще е реакцията на българските читатели, иска ми се да породи полемики, най-тъжно ще е за мен, ако просто бъде подмината с мълчание.
Кой е любимият ви чужд превод?
Имам много любими преводачи. Както при филмите говорим за авторско кино, така бих могла да кажа, че някои колеги имат своя „преводаческа марка“. С това малко тромаво сравнение се опитвам да кажа, че има преводачи, чиито преводи следя и се старая да не пропускам, защото се доверявам сто процента както на техния избор на автори и произведения, така и на преводаческото им майсторство. Първата книга, която ми хрумва, е на Итало Калвино, „Ако пътник в зимна нощ“ в превод на Нева Мичева. Както тя беше казала за една наша колежка, а аз бих го отнесла към самата нея и към някои свои колеги: „Бих писала (ако можех – това уточнение се отнася за мен), само и само хора като нея да ме превеждат.“ Работата на такива колеги е благословия за всеки избран от тях текст.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
„Непреводимите“ думи и изрази са безброй. Понякога даже няма нужда да са непреводими докрай, просто имаш чувството, че българският еквивалент не е достатъчно изразителен и не носи докрай същата емоция или оценка. И това стига, за да те измъчва. Например сръбското „Свака част!“, което казваш на някого в знак на респект към нещо, което е постигнал или просто направил, на български може да се преведе с чужди изрази като „Браво!“, „Ашколсун!“ или с определения като отлично, прекрасно, великолепно и т.н., но според мен те не изразяват същото отношение на възхищение. Засега не съм намерила еквивалент, който да ме удовлетворява напълно, добре че е контекстът, та да компенсираме. :)
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Мисля, че в превода на стандартизирани текстове машините стават все по-полезни и в някои случаи едва ли не незаменими, просто защото могат да съхраняват и боравят с огромна база данни, да правят светкавични връзки на честотен принцип, да съставят автоматично терминологични речници и т.н. Те могат да помогнат дори при художествен превод, като ти подскажат някоя дума, или ти дадат посока, в която да търсиш. Друг път предложенията им са пълно фиаско. Мисля, че използвани с разумна предпазливост машинните преводи по-скоро помагат.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Боя се, че фактите, дори и любопитните, изтичат от паметта ми и не се задържат в нея. От книгите съм научила по-скоро различни неща за отношенията между хората. Например, почти като личен опит съм преживяла и помня написаното от Дубравка Угрешич за старческата деменция и отношенията майка-дъщеря в нейния роман „Баба Яга снесла яйце“. Мога да дам и други примери, но те наистина не са точно за това, което ме питате.
Вижте как превеждат още:
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
