fb
БиблиотекаОткъси

„Кажи или скрий”. Из „Безусловна вярност” от Джеймс Коми [откъс]

8 мин.

Още една дългоочаквана политическа биография е на родния пазар – „Безусловна вярност” (изд. Locus) от бившия шеф на ФБР Джеймс Коми. Едно издание за лидерството, достойнството и честта да работиш в демократични институции, което бързо успя да се наложи като глобален бестселър. Прочетете откъс от един от най-напечените моменти в книгата, свързан с разследването на ФБР за това как Русия се е намесила в американските избори през есента на 2016 г., довели до избирането на Доналд Тръмп.  

Макар случаят с електронната поща на Клинтън да изглеждаше като центъра на вселената за политическата класа във Вашингтон, ФБР всъщност се занимаваше с много други важни дела. През лятото на 2016 г. работехме като луди, за да разберем какво бяха намислили руснаците. Доказателствата, с които разполагаше разузнавателната общност, решително навеждаха на мисълта, че руското правителство се опитва да се намеси в изборите по три начина.

Първо, те искаха да подкопаят доверието в американската демокрация – да ни компрометират, за да не може нашият изборен процес повече да служи за пример на останалия свят.

Второ, руснаците искаха да навредят на Хилъри Клинтън. Путин я мразеше и лично я обвиняваше за големите улични демонстрации срещу него в Москва през декември 2011 г. Той смяташе, че Клинтън е дала „сигнал” на демонстрантите, критикувайки публично по нейните думи „обезпокоителните практики” преди и по време на изборите за парламент в Русия същата година. „Руският народ – беше казала тя, – като всеки друг народ, заслужава правото гласът му да бъде чут, а пуснатите от него изборни бюлетини взети под внимание.” Путин прие това като непростима нападка лично срещу него.

Трето, Путин искаше да помогне на Доналд Тръмп да спечели. Тръмп се беше изказвал ласкаво за руското правителство, а Путин отдавна демонстрираше предпочитание към бизнес лидери, които сключват сделки, вместо да отстояват принципи.

В основата на руската кампания за намеса беше публикуването на компрометиращи имейли, откраднати от организации и отделни личности, свързани с Демократическата партия. Освен това имаше признаци, че руснаците усилено се опитват да проникнат в базите данни за регистрираните гласоподаватели, които отделните щати поддържаха. В края на юли ФБР научи, че Джордж Пападопулос, един от съветниците по външна политика в предизборната кампания на Тръмп, преди няколко месеца бил обсъждал възможността да получи от руското правителство имейли, които биха компрометирали Хилъри Клинтън. Базирайки се на тази информация, ФБР започна разследване, за да се опита да разбере дали американци, в това число и такива, свързани с предизборната кампания на Тръмп, участват с руснаците в опита за оказване на влияние.

Както и при разследването на електронната поща на Клинтън, Бюрото отказваше да потвърди пред репортери и други външни наблюдатели, че тече такова разследване. Просто беше твърде рано, не знаехме дали онова, с което разполагаме, беше достатъчно, а и не искахме да предупреждаваме когото и да било от хората, които проверявахме. ФБР и Министерството на правосъдието потвърдиха нашето разследване, при това само най-общо, едва през март 2017 г.

По-трудният въпрос беше дали в разгара на президентската кампания да уведомим обществото по-подробно за опитите на руснаците да повлияят на изборите. Президентът Обама и неговият екип по национална сигурност се мъчеха да вземат решение по този въпрос цели два месеца – август и септември. На една от срещите с президента обсъждахме дали има смисъл да се направи нещо като „ваксиниране” на обществото, т.е. дали предоставянето на информация на хората за враждебния опит да се повлияе на тяхното решение за гласуване би помогнало да се намали неговото въздействие. Казах, че съм уморен от ролята на човека, който излиза на подиума, за да съобщава новини, предизвикващи разгорещени спорове – особено предвид нападките, които бях понесъл след изявлението от 5 юли, но че съм готов да дам гласност на това, ако няма друга алтернатива. Освен това посочих на президента, че такъв опит за „ваксиниране” може неволно да помогне на руснаците да постигнат целта си за подкопаване на доверието в нашата изборна система. Ако кажехме на американците, че руснаците се месят в изборите, дали това щеше да посее съмнение в резултата, или щеше да даде на едната страна извинение за загубата й? Ситуацията беше доста сложна. Обама ясно си даваше сметка за тази дилема и заяви, че е решен да не помага на руснаците да постигнат целта си и да подкопаят доверието в нашия изборен процес. Администрацията продължи да обмисля идеята за “ваксиниране” и как би могло да изглежда това.

Няколко дни по-късно, в опит да предложа вариант, докато екипът на Обама все още обмисляше как да постъпи, доразвих тази идея за „предупредителен глас”, като представих и разпространих сред администрацията коментар от мое име, предназначен за вестниците. В него излагах какво целяха руснаците с разпространението на откраднатите имейли, обръщах внимание на хакерските им атаки, насочени към щатските бази данни за гласоподавателите, и разглеждах тези действия в контекста на историята на руските опити за нарушаване на избори. Това трябваше да послужи като предупреждение към обществото. До решение обаче не се стигна. Разискванията на екипа на Обама както винаги бяха пространни, задълбочени и много бавни. Подозирах, че основен фактор в тях беше всеобщото мнение, че Доналд Тръмп няма никакъв шанс. Помня как по време на една септемврийска среща за действията на руснаците Обама изрази тази убеденост в резултата от изборите, като каза за Путин: „Той е заложил на губещ кон”. Защо да рискуваме да подкопаем вярата в нашия изборен процес, когато опитите на руснаците така или иначе нямаше да променят нищо? И защо да даваме на Доналд Тръмп извинение да обвини Обама, че е уплашил американския народ? Той така или иначе щеше да загуби.

Най-накрая, месец по-късно, в началото на октомври, екипът на Обама реши, че все пак е необходимо нещо под формата на официално изявление от администрацията. Джим Клапър, директорът на националното разузнаване и Джей Джонсън, секретар за вътрешната сигурност, бяха готови да го подпишат. Ръководството на ФБР и аз решихме, че няма достатъчна причина ние също да го подпишем. Към този момент в медиите беше пълно със съобщения за руска кампания, целяща да окаже влияние върху изборите. Като източници на информацията, често се посочваха неназовани правителствени служители. Видни конгресмени и сенатори даваха изявления, че са били информирани за тази руска кампания.

Самата Клинтън, кандидат за президент, говореше за усилията на руснаците да подпомогнат избирането на нейния опонент. Уебсайтовете и социалните медиийни средства, които публикуваха откраднати имейли – сред които WikiLeaks и страницата на Джулиан Асанж, нейния основател, в Туитър – бяха широко и публично свързвани с Русия. Предвид всичко това, октомврийското изявление на администрацията представляваше- в най-добрия случай незначително допълнение към онова, което обществеността вече знаеше. Прибавянето на името на ФБР нямаше да промени нищо и щеше да противоречи на начина, по който се надявахме да действаме в навечерието на избори.

Противно на онова, което политиците и експертите може да кажат, не съществуват писмени правила за това как ФБР и Министерството на правосъдието трябва да водят разследвания, когато наближават избори. Има обаче едно основни правило, което винаги се стараех да спазвам: ние трябва да се опитваме да избягваме, ако е възможно, каквито и да било действия в навечерието на избори, които биха могли да окажат влияние върху изборния резултат. През октомври 2016 г. не съществуваше убедителна причина ФБР да говори за руснаците и изборите. Американците вече знаеха какво се случва, така че ФБР можеше съвсем основателно да избегне предприемането на мерки.

Но когато през октомври разследването на електронната поща на Клинтън се стовари обратно, неочаквано и със страшна сила върху плещите ни, четири месеца след като бях обявил пред камерите, че ФБР беше свършило задълбочено работата си и беше приключило с него, нямаше как „да избегнем предприемането на действия”.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!