fb
Ревюта

Развихрете въображението на детето си с „Кико без крила“

3 мин.

Израснал съм в къща с голям двор и поради тази причина никога не съм имал куче или котка у дома. Много от близките ми същества в ранна възраст обаче бяха именно животни: Николина, Ставри, Петранка (не питайте за имената). Котка, котка, куче… Не се сърдят, не ти се карат, винаги са насреща за прегръдка, а още по-важно – за бърз лов с лък из квартала!

Когато си на три-четири или на шест-седем години, едно животно може да бъде най-истинският ти приятел, който да те научи да си внимателен с останалите, да цениш другите, дори да обичаш. Все прекрасни умения, които много липсват като възрастен, ако не си ги усвоил навреме.

Новата книга на Радостина Николова ще ви помогне да предадете на детето си точно тези послания – колко ценен е всеки един от приятелите, как се опознават по различен начин и колко трудно е да ги изгубиш. След месеци усилена работа „Кико без крила“ (изд. „Мармот“) вече долита при своите първи читатели. Това е първата картинна книга на Радостина, която успява да грабне сърцата на малчуганите с всеки свой проект досега – и с приключенията на мотовете, които вече се крият в дрешниците и в Китай, и с еднорогия елен Вундаба.

Този път аудиторията може да бъде още по-мъничка, започвайки дори от тригодишна възраст, защото форматът на картинната книга го позволява – нямате ограничение за скоростта на четене, нито за времето, което да прекарате на всяка от страниците. Просто защото текстът е малко, но за сметка на това илюстрациите на Матея Аркова предразполагат към разказване, разказване, разказване…

Сега ще ви издам тайната – от известно време я чета на сина си, дори още преди да се роди. „Кико без крила“ ще е една от книгите, върху които ще опитам да задържа вниманието му максимално напред във времето – толкова ми е интересно да наблюдавам как ще се променя възприятието му за това как Кико отива на небето, скача от облак на облак и после търси резервен чифт крила от някое от десетките животни горе. Е, добавям и малко от себе си, но май е позволено, докато никой друг не разбира…

Преслав първо риташе (в корема на майка си), после плачеше, тези дни се смее, а вероятно съвсем скоро ще опита и да изяде книжката, когато най-накрая я получи и на хартия… С нетърпение обаче очаквам момента, в който ще започне да ми я разказва сам.

И нали знаете – важно е времето, което прекарвате заедно, разговорите, които водите, гласът, който детето ви слуша… Защото точно те са тези, които дават крилата по-късно. Приятен полет с Кико!

Вижте и ревюто на Вал Стоева в „Детски книги“.

[ + ]