fb
Книги и киноСпециални

Киното обича книгите и на София Филм Фест 2018

8 мин.

По традиция март е подвластен на хубавото кино и Международния филмов фестивал. Темата му тази година е свързана с избора на София за Европейска столица на спорта. През 2018-а София Филм Фест ще ни покаже 172 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни ленти. В рамките на форума ще можем да се насладим и на разнообразни събития – изложби, ретроспективи, музикална програма, мастъркласове с част от специалните гости на фестивала, както и 15-ото издание на София Мийтингс, което по традиция ще събере европейския елит във филмовата индустрия.

Киното и книгите са силно свързани изкуства и не спират да черпят вдъхновение едно от друго, а оттук и да ни провокират с различна гледна точка към силните истории. Ние от „Аз чета“ и тази година сме медиен партньор на най-мащабния кинофестивал в България, затова сме ви подготвили специална книжна селекция от екранизациите, които ще можете да гледате между 7 и 29 март по време на 22. издание на филмовия форум.

 

„8’19“

България; 2018 г.; 90 мин.; цветен; игрален

„8’19“ е филм-омнибус, състоящ се от шест новели по разкази на Георги Господинов, реализирани от шест различни екипа. Режисьорите Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надежда Косева, Теодор Ушев и Владимир Люцканов пресъздават на екрана разказите „Дъщеря“, „Обащиняване“, „Лицата от последните дни“, „Старецът и морето“, „Кристин, която маха от влака“ и „Закъснелият дар“. Заглавието „8’19“ идва от сборника „И всичко стана луна“. Филмът е част от селекция „Ново българско игрално кино“.

 

„Ашик-Кериб“

СССР; 1988 г.; 74 мин.; цветен

Михаил Лермонтов пише приказката „Ашик-Кериб“, докато е в изгнание в Кавказ, където се заражда и интересът му към местния народен фолклор. Историята разказва за скитащия музикант Ашик Кериб, който се влюбва в дъщерята на богат търговец, но е прогонен от него и е принуден да обикаля по света хиляда и една нощи. Екранизацията на приказката е последният завършен филм на големия кинорежисьор Сергей Параджанов. На София Филм Фест филмът е част от селекцията „Сергей Параджанов“.

 

„Възвишение“

България-Македония ; 2017 г.; 150 мин.; цветен

Филмът по едноименният роман на Милен Русков излезе само преди няколко месеца и събра рекорден брой посетители на прожекциите си в цялата страна. Ако още не сте гледали екранизацията на Виктор Божинов, имате възможност да я видите и по време на фестивала. Прожекцията е само една.

 

„Да обичаш Пабло“

Испания-България; 2017 г.; 123 мин.; цветен

https://www.youtube.com/watch?v=TEgl_I6hpMU

„Да обичаш Пабло“ е екранизацията по книгата на дългогодишната любовница на Пабло Ескобар – журналистката Вирджиния Валехо. Историята проследява възхода и падението на наркобоса от гледната точка на жената до него. В главните роли на Ескобар и Валехо влизат Хавиер Бардем и Пенелопе Крус. Двамата са номинирани за своите изпълнения за испанските филмови награди „Гоя“ 2018 съответно за най-добра актриса в главна роля и най-добър актьор в главна роля. 

 

„Жул и Жим“

Франция; 1962 г.; 105 мин; черно-бял

Филмът е създаден по едноименния роман на Анри-Пиер Роше и е част от селекцията „1968 – Френската нова вълна“. „Жул и Жим“ разказва за отношенията между двама приятели и обекта на тяхното обожание в продължение на 25 години. Легендарният Франсоа Трюфо е режисьор, а Жан Моро е в ролята на привлекателната и своенравна Катрин, която чрез енигматичната си усмивка и страстна натура привлича Жул и Жим в един от най-любимите романтични триъгълници в киното.

 

„Потапяне“

Германия-Франция-Испания-САЩ; 2017 г.; 112 мин.; цветен

Тази година Вим Вендерс е един от специалните гости на София Филм Фест. Големият режисьор идва в България не за първи път, но поредната му визита ще ни донесе възможността да видим някои от най-важните му филми. Сред тях е и последната му творба „Потапяне“, създадена по роман на Джонатан Ледгард (не е издаван на български). Филмът откри 65. филмов фестивал в Сан Себастиан. На 11 март Вим Вендерс ще изнесе и специален мастърклас пред българската публика в Дома на киното.

 

„Презрението“

Франция-Италия; 1963 г.; 103 мин.; цветен

Създаден по романа на Алберто Моравия „Презрението“, филмът разказва вълнуваща история за киното и човешката душа. Режиьор на екранизацията е Жан-Люк Годар, а в ролите влизат Бриджит Бардо, Мишел Пиколи, Джак Паланс, Джорджиа Мол и Фриц Ланг. Сюжетът разказва за продуцента Джереми Прокош, който не е доволен от работата на своя режисьор. Прокош наема Фриц Ланг да режисира адаптация на „Одисея“, но когато става ясно, че в неговите ръце филмът е обречен на провал в боксофиса, продуцентът предпочита сценарист, който да съживи лентата. Професионалното и личното се смесват, когато между сценариста и жена му назрява криза. Филмът е част от селекцията „1968 – Френската нова вълна“.

 

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“

България-Германия-Словения-Унгария; 2008 г.; 105 мин.; цветен

Филмът на Стефан Командарев по едноименния роман на Илия Троянов е една от най-харесваните български ленти от последните години. Събрала биографични елементи от живота на самия Троянов историята ни повежда на пътуване през времето и завръщане у дома с колело през половин Европа. Заглавието е част от специалните прожекции на София Филм Фест 2018.

 

„Строго охранявани влакове“

Чехословакия; 1966 г.; 93 мин.; черно-бял

Лентата на режисьора Иржи Менцел е създадена по едноименния роман на Бохумил Храбал и през 1968 г. печели голямото отличие „Златен глобус“ и награда „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Действието се развива на една селска гара в окупирана Чехословакия, където притеснителен младеж – чирак в железницата, копнее да се отърве от своята девственост. Войната и съпротивата не го вълнуват, затова младият мъж се впуска в приключение, по време на което ще събуди своята сексуалност, ще опознае себе си и ще се срещне с един свят на тревога и еротика. Филмът е част от фестивалната селекция „1968 –  Чехословашката нова вълна“.

 

„Случай за начинаещ палалач“

Чехословакия; 1970 г.; 102 мин.; черно-бял

Филмът е създаден от режисьора Павел Юрачек по романа на Джонатан Суифт „Гъливер“, но в един по-съвременен контекст. Лемюел Гъливер претърпява автомобилна катастрофа и продължава пътешествието си из непознатата страна пеша. По пътя открива мъртъв заек, облечен като човек, и взема часовник от джоба му. Полуразрушената къща, в която влиза, напомня на Лемюел за детството му и съживява тежък спомен за любимата му Маркета, която се е удавила преди години. Гъливер се оказва в Балнибарби – държава, чиито привички не разбира, затова непрекъснато обижда местните. Сега е денят, в който всички трябва да мълчат, и Гъливер е задължен да спазва закона. Извикан е на разпит, където му е много трудно да обясни, че не е заекът Оскар, чийто часовник са открили у него. Филмът е част от селекция „1968 –  Чехословашката нова вълна“.

 

„Шоколад“

Великобритания-САЩ; 2000 г.; 121 мин.; цветен

Може би „Шоколад“ е една от онези екранизации, които са по-известни и обичани от книгата, която ги е вдъхновила. Филмът на режисьора Ласе Халстрьом с участието на Джони Деп, Жулиет Бинош и Джуди Денч е създаден по едноименния роман на Джоан Харис и ни потапя в изкушаваща любов и магически шоколад. На София Филм Фест 2018 лентата е част от селекция „Кино гурме“, която събира вкусни изживявания и истории в документални и игрални филми.

 

Повече информация за всички специални селекции и акцентите в програмата можете да прочетете тук. Пълната програма на форума ще откриете тук.

 Сред акцентите във фестивалната програма през 2018 г. има цели две спортни селекции, които ще разкрият вълнуващи спортни истории в докуметални и игрални филми. Основните цени на билетите са от седем до десет лева, като отново можем да ги намерим в култовата кен кутия, която се превърна в символ на фестивала.

Фестивалът e организиран от „Арт Фест“ под патронажа на Столична община в партньорство с Министерство на културата, ИА „Национален филмов център“ и Националния дворец на културата, с подкрепата на програма „Творческа Европа“ (Creative Europe), МЕДИА на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели.