fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БългарияНовини

Класически и авторски произведения на сцената на международен студентски театрален фестивал в Стара Загора

6 мин.

Създадените на хартия герои открай време не разчитат единствено на въображението на читателя, за да оживеят пред очите му. Първите филмови адаптации на книги и разкази датират от края на XIX век, но от векове преди първата такава лента да се завърти в тъмния салон, литературата върви ръка за ръка с театъра.

Международният студентски театрален фестивал “Данаил Чирпански”, който се провежда от 1 до 7 октомври в Стара Загора с медийното партньорство на “Аз чета”. Форумът дава възможност на студенти от театрални школи от 7 държави да демонстрират своята представа как познати и не толкова добре познати произведения могат от страниците на книгите да се качат на сцената.

Началото на фестивала поставиха българските участници, като „драмата“ започна още преди официалното откриване със спектакъла “Бай Балчо споменува”. Пиесата е базирана на летописа на предосвобожденския и културен деец Балчо Нейков “Факийско предание. Сбирки от народния живот”, който събира широка гама от местни предания от Ямболско, Тулчанско и Провадийско от края на XIX век.  

Класическата гръцка трагедия заема важно място в програмата на фестивала. Студентите от НАТФИЗ се включват с изпълнение на Омировата “Илиада”, едно от първите записани произведения в западната литература. Едва ли има някой, който не е запознат с “гибелния гняв на Ахила Пелеев” и решаващия му принос за края на войната за Троя. Древна поема за битки, любов, предателства и героизъм, “Илиада” е една от малкото литературни творби, които безспорно се приемат за класика в жанра. 

Гръцката традиция продължава с представлението на студентите от Театралното училище към Националния гръцки театър, които поставят на сцена “Агамемнон” от Есхил. В пиесата Агамемнон се завръща у дома след падането на Троя и е убит от съпругата си Клитемнестра в безумен акт на отмъщение заради принасянето на дъщеря им в жертва. Възмездието е задвижващата тема на трилогията, но Есхил включва мотиви и за морала, изкуплението и справедливостта.

Руската литература е вдъхновение за две от постановките на фестивала, базирани на произведения на бащата на руската проза Николай Гогол. Студентите от факултет Актьорство на Руския държавен университет за кинематография ще представят “Старовремски помешчици” от сборника “Миргород”. Повестта е класическа руска проза за селския живот на двама старци Афанасий Иванович и Пулхерия Ивановна. Под битовото описания прозира разказ за топличката, простичка любов, която не претендира за грандиозност, за блясък или за приказност, а е по-скоро мълчалив, вечен спътник в жестовете, погледите и спомените на двама души.

Представлението на другите участници от Русия, студентите от Руската академия за театрално изкуство ГИТИС, също заема от Гоголовия “Миргород”, както и от предшестващия го сборник “Вечери в селцето край Диканка”. Пиесата “Метаморфозата {Гогол и Кафка}” заема части от страховития разказ “Вий” за старейшината на гномовете, вещица, която се съживява в църква, и други зловещи създания от отвъдното, с които се сблъсква младия философ Хома Брут една нощ, когато неочаквано замръква навън. От “Вечери в селцето край Диканка” в спектакъла са включени откъси от “Иван Фьодорович Шпонка и леля му”, както и една от най-поставяните на театрална сцена творби на Гогол – комедията “Ревизор”, която през образа на мнимия ревизор поставя сатиричен фокус върху спецификите и проблемите на бюрократичната система в Русия.

Освен на Гогол, в пиесата си студентите от ГИТИС се позовават и на Франц Кафка, търсейки паралел между двамата писатели, отдалечени на повече от 100 години в литературната история. “Замъкът” на Кафка лесно се свързва с темата за бюрокрацията на Гогол, описвайки бедно село, чиито жители са под властта на чиновниците в замъка. Комплексният спектакъл на руските студенти се допълва и от може би най-известното произведение на Кафка“Метаморфозата”, често нареждана сред най-влиятелните литературни белетристики на ХХ век. Разказът за човека, който се събужда една сутрин в образа на насекомо и предизвиква отвращение и у най-близките си хора, засяга злободневните въпроси за отхвърлянето, различието и отчуждеността в модерния свят.

Участниците от Грузия залагат на деликатната японска литература. Студентите от Грузинския театрален и филмов университет “Шота Руставели” представят спектакъла “Лица” по сборника разкази “Истории в дланта на ръката” от Ясунари Кавабата – единствения японски пистел, носител на Нобелова награда за Литература. Кавабата е познат на българските читатели с романите си Къщата на спящите красавици и Гласът на планината, а разказите в сборника пише в продължение на цялата си кариера.

Испанските студенти по театър връщат обратно фокуса върху западните произведения. Кралското висше училище за драматично изкуство в Мадрид (РЕСАД) добавя към фестивала постановка по семиоперата на Хенри Пърсел “Индианската кралица”. Произведението е базирано на работата на поета и драматург Джон Драйдън и представя един фантастичен образ на Америка от времето преди испанската инвазия. Американският режисьор Питър Селърс предлага нов прочит на творбата през 2013 като редува оргиналните части от работата на Пърсел с ново либрето и текстове от новелата “Бялото момиче и птиците без криле” на писателката от Никарагуа Росарио Агилар, премествайки фокуса върху пристигането на испанците в Централна Америка. “Индианската кралица, tera firma” на РЕСАД комбинира и двата варианта на произведението.

Лондонското Централно училище за сценична реч и драма допълва програмата на фестивала с единственото авторско изпълнение. Оригиналният спектакъл носи името “Копла: Мюзикълът” и е вдъхновен от испанските фолклорни песни копла, а сюжетът проследява житейската история на драг артист от 1940г., който бяга от режима на Франко, за да бъде вариететна звезда в Америка.

Финалът на фестивала тематично е възложен на вечния Шекспир. Комедията Укротяване на опърничаватаза ухажването на опърничавата Катерина от веронеца Петручио е сред най-добре познатите му шедьоври и е една от най-често адаптираните му пиеси както на театралната сцена, така и на филмовия екран, в операта и балета.

Пълната програма на фестивала можете да видите тук.

[ + ]