fb
Ревюта

“Книга за гробището” или книга за гледната точка

2 мин.
Kniga za grobishteto Neil Gaiman

Kniga za grobishteto Neil GaimanС Нийл Геймън първо стъпих накриво. Сборникът „Чупливи неща“ не ме впечатли никак. „Книга за гробището“ (изд. „ProBook“) беше вторият шанс да ме спечели като свой читател и Геймън не го пропусна.

„Книга за гробището“ в действителност не е роман, а сбор от 8 истории с въздействаща готическа атмосфера и главен герой сиракът Никой Оуенс. Семейството на момчето е убито хладнокръвно, а едва проходилият Ник като по чудо оцелява и заживява в близкото изоставено гробище. И най-странните обстоятелства са ежедневие за някого. Така гробището е просто дом за Ник и неговите обитатели са семейството му. Галерията от необикновени образи (Сайлъс, г-жа Лупеску, г-жа и г-н Оуенс, вещицата, Сивата дама) ми достави истинско удоволствие и притегателната сила на книгата до голяма степен се дължи на тях.

Геймън е написал интригуваща и многолика книга, в която всеки читател може да открие тема, която го вълнува. За тийнейджърите „Книга за гробището“ е книга за порастването и те лесно могат да симпатизират на Ник Оуенс, тъй като неговата необикновена съдба отговаря на естествената им потребност да бъдат различни, трагични и неразбрани. По-възрастните читатели могат да поразсъждават как обстоятелствата ни определят и какво ни прави това, което сме.

Самият Геймън признава, че идеята за книгата му хрумва още през 85-а, но преценява, че не е достатъчно добър писател, за да я реализира в онзи момент. Написването й всъщност му отнема 22 години. Резултатът е книга, която те кара да преосмислиш клишираните си представи за нормално, добро, страшно и опасно. Сблъсъците на Ник с живите Някойси Джак в първа глава и антикваря в главата „Надгробният камък на вещицата“ на практика са по-зловещи и опасни от общуването му с мъртвите от гробището. Мнозина от гробищните обитатели пък се оказват по-благородни, великодушни и, хм, добри, от хората от плът и кръв.

След „Книга за гробището“ уважавам Геймън затова, че не избира да плаши самоцелно читателя, не предлага готови решения и не разкрива докрай тайните. Просто умело използва странната обстановка, за да пуска камъчета в съзнанието ни, които да пораждат вълнички в мислите ни. А добрите книги правят точно това – разбъркват представите и променят гледната точка.

Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.

Не пропускайте и ревютата на екипа на „Аз чета“ за книгите на Нийл Геймън – „За щастие, млякото“„Никога, никъде, никой“,„Коралайн“, „Книга за гробището“,„МеждуСвят“, „Океанът в края на пътя“, „М като магия“, „Дим и огледала“, „Добри поличби“.