fb
10, които...Специални

Книгите, с които ще запомним 2018 г.

14 мин.

Изминалата 2018-а беше една от най-силните години за „Аз чета“, затова наистина искахме да я изпратим подобаващо. Екипът ни реши да подбере в един материал онези заглавия, които не просто са ни станали любими, а са прокарали своята дълбока следа в мислите ни, белязали са ни и ще останат с нас дълго след края ѝ. Вижте кои са книгите, с които ще запомним 2018 г., и не се колебайте да ни споделите и вашите в коментарите!

 

Ася Ангелова

„Кървав меридиан или вечерното зарево на Запада“ (изд. „Пергамент Прес“) от Кормак Маккарти не e просто класика. Не е просто един от най-бруталните романи на всички времена. За мен тя всъщност е книжното събитие на годината. Освен че напълно оправдава славата си „Кървав меридиан“ е единствената история, която (с ръка на сърцето) мога да кажа, че е успяла да съсипе в някаква степен психиката ми. Изключителният стил на Маккарти в допълнение с проучванията му за историческия период засилват усещането на читателя, че чете документалистика. А заради всичките сурови детайли подсъзнанието ви ще рисува образи, за които даже не сте подозирали, че умът ви е способен да сътвори. Шедьовър, белязал литературата с цяла палитра жестокост и огромно майсторство, „Кървав меридиан“ заслужава цялото ви внимание, но ако сте по-чувствителни, бих ви посъветвала да отложите четенето ѝ.

 

Бела Чолакова

„За смъртта и умирането“ и „Живот след смъртта“ (изд. „Кибеа“) от Елизабет Кюблер-Рос са заглавията, които тази година оставиха най-трайна следа в съзнанието ми. Те обединяват труда на една от първите изследователки на феномена „смърт“. Д-р Кюблер-Рос тръгва от чисто научния подход в началото на живота си и стига на границата с мистицизма в по-късните си трудове. Нейната книга „За смъртта и умирането“ – издадена за първи път на български през 1996 г. и преиздадена през 2018 г. – е призната за първото сериозно изследване на проблемите на смъртта, загубата и мъдростта, която спохожда хората преди края. Това са историите на интервюирани пациенти, които споделят своите терзания, очаквания и разочарования, но за да бъдат учители на читателя. В „Живот след смъртта“, която досега не беше превеждана на български, д-р Кюблер-Рос дефинира петте етапа на скръбта и помага на хиляди хора да преминат през процеса на скърбене – било поради наближаващия край на собствения си живот, било поради кончината на близък.

 

Вероника Вълева

zavrustane

„Завръщане“ (изд. „Orange Books“) от Яа Джаси имаше сложната задача да преодолее първоначалното ми недоверие към дебютен роман, който се захваща с толкова тежка тема. Още преди да я завърша обаче знаех, че ще се нареди сред най-добрите книги, които съм прочела тази година. Яа Джаси започва от самото начало на възникването на робството с нашествието на белите европейци в Африка и изпращането на хиляди невинни и напълно объркани африканци като неодушевен товар към Америка.

В основата на сюжета са двете сестри Ефия и Еси, които никога не се срещат – едната е омъжена за английски губернатор в Африка, а другата е окована и транспортирана до Америка за новия си живот като робиня. Действието проследява успоредно наследниците на двете сестри в рамките на цели седем поколения, обхващайки гигантски период от африканската и американската история, както и последиците от робството върху върху двата континента в продължение на стотици години. Стилът на Джаси с лекота потапя читателя в историческата действителност на всяко поколение, като набляга повече на преживявания и усещания, отколкото на факти и събития.

Важните въпроси често раждат тежки романи, които са трудни за четене, но „Завръщане“ е книга, написана колкото въздействащо, толкова и увлекателно, и е абсолютно читателско удоволствие.

 

Габриела Кожухарова 

„Десет женски изневери“ (изд. „Будлея“) от Катя Антонова беше едно от най-хубавите присъствия в живота ми през изминалата година. Поглеждайки назад, осъзнавам, че нищо чудно да е била и най-запомнящото се. Редакторската работа по нея ми донесе много удоволствие и гордост, а прочитът ѝ във вече завършения ѝ вид – два пъти по толкова (благодарение и на разкошните портрети на Йорданка Мишева, красящи страниците). Авторовият замисъл на Катя Антонова да представи една толкова деликатна (а в доста очи дори и скандална) тема като изневярата по неназидателен и чисто човешки начин ме вдъхнови, защото съвпада със собствения ми мироглед – да подхождам към сложните въпроси с емпатия и разбиране, преди да прибегна до осъждане.

Десетте женски образа, представени в книгата, са толкова характерни и посвоеуми отличителни, че на финала ще ги обсъждате поименно, все едно са ви приятелки от гимназията или колежки от работа. Такъв е и стилът на писане – лек, топъл, с иронични искри и увлекателен като разговор с приятелка. Същевременно ще се изненадам, ако не успеете да откриете у всяка една от героините по някоя черта или недостатък, в които да се припознаете. А ако сте посегнали към сборника заради привидната провокация, накрая напълно ще сте забравили за първоначалните си нагласи – защото „Десет женски изневери“ е преди всичко книга за любовта към себе си и уважението към личното щастие. Загърбиш ли тях, не би могъл да дадеш обич и на другиго.

 

Диляна Денева

„Живот в скалите“ (изд. „Книгомания“) от Мария Лалева остави толкова ярък отпечатък в съзнанието и паметта ми, че нямаше как да не се сетя първо за нея, когато с екипа на „Аз чета“ си направихме книжна равносметка за изминалата година. Романът не ме грабна от първата страница, но съвсем скоро се убедих, че това е една от най-силните истории, които разглеждат любовта във всичките ѝ форми. Любовта към партньор, към най-добър приятел, към себе си и към свободата. Всеки ще намери в нея уроците, за които е готов. Затова и прочитът на книгата (както и на всички книги всъщност) е толкова разнообразен. Не се учудвам и на негативните мнения, защото „Живот в скалите“ може да ти донесе и болка, ако осъзнаеш, че в живота си не си изпитвал любов, каквато Марина среща… За мен обаче отекна един от въпросите по страниците – готов ли си да обичаш, без да притежаваш?

 

 

 Мартина Ламбова

„Дом“ (изд. „Хермес“) от Камелия Кучер е моята книга откритие за 2018 г. Много силно впечатление ми направи още през първите дни след появата си на пазара не само заради приковаващото заглавие и корица, но и заради онова специално чувство, което породи у мен – усещането, че т-р-я-б-в-а да я прочета веднага, без значение кои и колко още хартиени съкровища ме очакват на рафта.

Нали знаете, някои книги имат силата да направят и невъзможното, за да стигнат до своите читатели. Като истинска магия е. И когато това книжно предчувствие се появи, аз не мога да му откажа, защото знам, че то най-вероятно няма да ме излъже.

„Дом“ не само че не беше грешка, но и надскочи абсолютно всички очаквания и представи, които някога са минавали през главата ми. Камелия Кучер е написала история за душата, за човека, за белезите на същността, за тънките струни на собствените ни същности, по които трябва да се учим да свирим, докато сме живи. Невероятен дебют в перфектното съотношение между вълнението, нежността към първата рожба и могъщия писателски талант, какъвто смятам, че притежават някои класици. Писането на Камелия за мен е истинска еуфория и категорично смятам, че някой ден нейните книги ще бъдат превеждани по целия широк свят, за да останат завинаги част от него. „Дом“ няма рамки, няма ограничения и определено не е просто „български“ роман. Не го подминавайте.

 

Милена Ташева

През 2018 г. прочетох малко на брой книги, но имах късмета почти всички да са изключителни заглавия. Това е годината, в която излязоха „Кедер“ на Йорданка Белева, „Втора кожа“ на Катерина Стойкова и „Забранете тази книга“ на Алан Грац. Но тази, която ще си спомням, когато говорим за 2018-а, е „Христо Стоичков. Историята“ (изд. „Софтпрес“) от Христо Стоичков и Владимир Памуков.

Написана по всички правила на биографичния жанр, тя няма аналог като читателски отзвук през последните няколко години. Макар че веднага се появиха редица изключително грозни коментари (както се случва с всяка по-успешна книга на родния пазар), мненията на хората, които са я прочели, са изключително позитивни – моето също. В тази книга срещаме един Стоичков, който е изпил много горчиви чаши и е научил някои уроци по най-трудния начин – с пожертвани илюзии и приятелства, и който не е загубил спортния си хъс, но е помъдрял и го е опитомил. Никога не съм се вълнувала от футбол или спорт, но в „Историята“ има ценни житейски уроци, които са приложими дори и на ниво „общество“ – деленето на отбори, интригантстването, подлостта и корупцията са това, което ни съсипва. Като нация и като общество. Друг важен урок – дори когато печелиш индивидуални отличия, ги печелиш като част от отбор. Работата в екип е това, което носи победата (теория, подкрепяна от Уолтър Айзъксън в „Иноваторите“).

Сякаш това не беше достатъчно, за да ме впечатли, получих възможност да общувам отблизо с авторите – журналиста с неизчерпаема енергия Владимир Памуков и Христо Стоичков, от когото всички можем да се учим на професионализъм и перфекционизъм. Имах късмета да стана свидетелка на емоциите, които тази книга предизвиква у (по)читателите на Стоичков и Памуков – хиляди хора, които се редят на опашка с часове, интерес от други, които не намират удоволствие в четенето, безпрецедентен тираж. Когато си завършил „Книгоиздаване“, си чувал онези митове за баснословни тиражи, разпродадени още преди да бъдат разтоварени камиони и прочее книжни митове от деветдесетте. Винаги ме е било малко яд, че няма да го видя на живо и да усетя тази енергия. Е, благодарение на „Историята“ сбъднах тази си мечта.

 

Милена Трендафилова

„Лятото на страха“ (изд. „Изток-Запад“) от Дан Симънс безспорно е книгата, която ми остави най-трайно впечатление за изминалата 2018-а. Стивън Кинг препоръчва горещо автора, а романът е сравняван с „Нещо зло се задава“ на любимия ми Рей Бредбъри и още по-любимия ми сериал Stranger Things. Да ви кажа честно, всички тези суперлативи, плюс наградата „Локус“  и номинациите за „Брам Стокър“ и „Бритиш Фентъзи“, хич, ама хич не са незаслужени, щом няколко месеца по-късно още не мога да забравя прочетеното. Ако пък и вие като мен сте харесали „Момчешки живот“ на Робърт Маккамън, то и тази история със сигурност ще ви впечатли.

Годината е 1960-а, мястото – Елм Хейвън, Илинойс. Група единайсетгодишни момчета се надяват на едно хубаво лято, без да си имат и най-бегла представа, че то ще се превърне в най-кошмарното им. Когато един от приятелите им изчезва, това е само началото. Загадъчни дупки в нивите, зъл шофьор зад волана на екарисажен камион, странен бродник в униформа на войник от Първата световна война и забравена камбана, която започва да бие зловещо. Симънс ще ви държи под напрежение през цялото време, като създава ярки образи и развихря въображението ви. Можете да вдъхнете ужаса от страниците, а доскоро тихото градче се превръща в най-опасното място.

Радвам се, че правата за филмова адаптация вече са откупени и искрено се надявам тя да ми хареса толкова, колкото и Stranger Things, защото „Лятото на страха“ със сигурност не е поредната страшна тийнейджърска история. Това е роман, който ще ви въздейства и ще накара всички косъмчета по тялото ви да настръхнат. Много нощи ще се взирате в тъмното от страх изпод леглото да не се покаже нещо, което да ви сграбчи и отнесе в най-мрачните дълбини на неизвестното…

 

Стефани Калчева

„4321“  (изд. „Colibri“) от Пол Остър е една от най-мащабните книги изобщо и определено най-важната за мен, с която ще запомня изминалата книжна година. Арчибалд Фъргюсън е симпатичен във всички свои версии, а това са именно различни сценарии на един и същи живот.

Питали ли сте се някога какво би станало, ако само едно решение бяхте взели по друг начин? Какви бихте били днес, кои са хората, които нямаше да познавате и дори дали професията ви не би била друга? Остър дава отговор на тези въпроси по един изключително любопитен начин. Не по-малко интригуващо е политическата ситуация в САЩ, убийството на Кенеди, войната във Виетнам и движението за граждански права. И на всичко това Арчи гледа различно, което по Шекспиров начин доказва колко личности живеят в нас. Въпрос на късмет, обстоятелства и шанс е да се прояви една или друга. Литературните препратки и ежедневните проблеми на порастването са описани с огромен размах. Както казва самият Остър, „4321“ определено е книгата, за която цял живот се е подготвял.

 

Цветомила Димитрова

„Зимата на нашите писма“ (изд. „Хермес“) от Анхелес Доняте разказва за едно малко село, което е напът да изгуби пощата си, а пощаджийката ще бъде принудена да се премести в столицата. Надвисналата опасност предизвиква верига от анонимни писма сред жителите на селото. Писмата целят да спасят пощата, а в крайна сметка спасяват приятелства и семейства, стават повод за зараждането на нови запознанства, разпалват романтични искрици и най-важното – доказват, че заедно сме по-силни. Почти всяка глава има специфичен „глас“, защото ни запознава с различен герой, и макар действието да не е толкова динамично, колкото сме свикнали от американските романи, историята увлича, изпълнена е с топлина и вдъхновение.

Освен за писането на писма и епистоларния жанр в литературата “ Зимата на нашите писма“ разказва за силата на думите, за поезията, прошката и втория шанс, за любовта, която намираме на най-неочакваните места… Темите са многобройни и поднесени с красив език. В текста откриваме и препратки към други книги и писатели, които само допринасят за уюта му. А ако всичко това не е достатъчно, за да превърне „Зимата на нашите писма“ в един от най-запомнящите се романи за годината, то добавяме и множество силни послания, които са изключително подходящи за коледния сезон, но е хубаво да си ги припомняме не само около празниците.

 

Цветомира Дукова

„Тази, която си отива, тази, която остава“ (изд. „Colibri“) е предпоследната книга от неаполитанската сага на брилянтната Елена Феранте. Разказът за необикновеното приятелство и съперничество между Елена и Лила продължава да се разплита. Паралелно с него пред очите ни преминава историята на няколко италиански семейства, един беден квартал, политически и социални борби.

Изминалата година ме зарадва с още един роман на Елена Феранте, който се отличава с характерната за нея естественост на езика и разказа, многопластовост на характерите, страст към живота, въпреки неговата абсурдност, и идеи, с които сякаш читателят винаги е бил наясно, но някак е успял да забрави.

Прекрасна книга от една вълнуваща поредица, която едва ли скоро ще спра да препоръчвам.

 

Можете да вземете всяка от тези книги с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!