„Любов под гибелна звезда” за съвременните приключения на Елена и Парис

Имам слабост към Античността и особено древногръцките легенди. Още от дете те ме омайват и разпалват въображението ми, въпреки доста жестокия свят, който описват. Затова и трилогията на Джоузефин Анджелини „Любов под гибелна звезда” беше сред книгите, които исках да прочета. Поредицата се издава от Intense, като на български засега са излезли само първите две части: „Любов под гибелна звезда” и „Безсънна. Търсачът в дълбините”. Последната книга, „Богиня” (Goddess), излезе в САЩ през май и се надявам скоро да се появи на български и в нашите книжарници.

Трилогията е за момичетата, това което е Пърси Джаксън за момчетата. И двете поредици експлоатират сходна тема – за наследниците, родени от съюза между гръцките богове и хората. Анджелини обаче е фокусирала сюжета върху забранената любов между Парис и Елена и Троянската война.

Главната героиня Хелън (която според мен все пак би следвало да преведат като Елена) живее на малък остров – Нантъкет, заедно с баща си и води обикновен живот на тинейджърка. Но тя е всичко друго, но не и обикновена, защото е надарена с божествена красота. Красота, която я прави различна от всички останали и я кара да чувства, че в живота й има повече, отколкото знае. Естествено, оказва се, че има нещо много, много, много повече. Тя е полубогиня, Потомък на първите наследници, родени от съюза между смъртни и гръцките божества.

Като такава тя е надарена със свръхестествени сили. В деня, в който среща Лукас Делос, със спокойния живот на Хелън е свършено. Оказва се, че Лукас е прероденият Парис, а Хелън е Елена. Лукас също е Потомък, но произхожда от друг Дом и по тази причина той и Хелън са смъртни врагове. И тук наистина гръцката митология на Анджелини става… шантава.

Някога Потомците са основали 4 Дома, но поради всичката пролята кръв, между тях, Ериниите ги преследват и когато двама души от различни Домове се видят, изпитват неистово желание да се избият. Взаимствала е идеята от мита за Орест и неговата тежка съдба, но няма да задълбавам в древногръцките легенди.

Лукас и Хелън преодоляват прокобата да се избият, като спасяват взаимно животите си и естествено се влюбват. Тепърва обаче им предстои много дълъг път да извървят преди да бъдат заедно. Трябва да се опълчат не само на гръцките богове, които никак, ама никак не са благосклонни към наследниците си, но и на Мойрите, онези 3 богини, които определят нишките на съдбата на всеки смъртен. Анджелини се заиграва с идеята за избора и свободната воля, а не за предопределеността в живота на човека. Постепенно се появяват всички преродени герои от Троянската война, обречени от Мойрите да изживяват отново същата съдба. Хелън е тази, която може да прекъсне безкрайния цикъл от повтарящите се безкрайно събития.

Книжките са изключително приятни за четене, въпреки някои леки недостатъци в сюжета, които намерих. Любовният триъгълник Хелън-Лукас-Орион например ми се видя неуместен и недостоверен. От една страна не беше изграден достатъчно убедително от авторката, от друга, след като в 3 книги се набляга, че любовта на Парис (Лукас) и Елена (Хелън) е от типа „не могат да живеят един без друг”, изведнъж се появява трети човек, който застава между тях. Също и Лукас и Хелън да бъдат заедно, защото се братовчеди, беше толкова съшита с бели конци, че не можех да разбера как никой не успя да помисли и да направи една проста аритметика и да открие истината.

От друга страна ми хареса как са преплетени митовете с историята в трилогията. Изключително оригинална се оказа и идеята за Атлантида и, изненада, Авалон, макар и да присъстват бегло в романа. Харесаха ми как са изградени образите на второстепенните герои като братовчедите и роднините на Лукас, приятелите на Хелън, Мат и Клеър.

Макар и да не е шедьовър, трилогията е приятна и лека за четене. А и ще допълни или опресни знанията ви в областта на древногръцките митове и легенди.