fb
Ревюта

Любовта на Елиф Шафак – промяна за всеки от нас

3 мин.
lubov

lubovНе съм съвсем наясно как точно на мен се падна да чета и пиша за тази книга. Визуално перфектното женско четиво, аз трябваше да преодолявам изначалния си негативизъм към подобни писания, за да прогледна какво се крие зад красивите червени корици.

Намерих любов. Не е за чудене, доколкото такова е заглавието (оригиналното е малко по-длъжко: “The Forty Rules of Love”). Любов в две посоки – между съвременни мъж и жена и между двама средновековни приятели и Бог (ще го пиша с главна буква, защото така е в книгата).

Жената се казва Ела, домакиня със голямо семейство, която е отричала винаги любовта. Затова и казва на тръгналата да се жени дъщеря следното:

„Набий си го в главата, жените не се омъжват за мъжете, в които се влюбват. Когато става дума за такива сериозни неща, избират човек, който ще бъде добър баща и надежден съпруг. Любовта не е нищо повече от сладко чувство, което идва и бързо си отива.” 

Както може да се очаква, страница-две по-късно тя среща любовта, онази, единствената. Тя е под формата на роман от неизвестен автор, посветен на живота на дервиша-суфист Шамс от Тебриз и неговото изключително приятелство със средновековния поет Руми. Действието се разделя на две, проследявайки паралелното развитие на любовта между домакинята и писателя и духовното единение, което сближава дервиша и поета с Бога в неговата творба.

Елиф Шафак смесва в едно любовта между хората и тази към Бога. Сред страниците плътското удоволствие липсва, заместено от езотерични откровения и духовни изживявания. Гледната точка непрестанно се мести – ако в съвременността тя е изцяло от страна на Ела, то в Средновековен Багдад тя прелита от Шамс, през Руми, към синовете му, улични просяци, пияници, една блудница. И всички надграждат непрестанно връзката си с Бога чрез любовта. Женската половина на човечеството ще разбере за какво иде реч. Аз се опитвам да не го правя.

За романа е писано какво ли не, основно хвалебствия, както е не са малко интервютата с авторката, която охотно дисекцира творбата си. Аз нямам намерения да сипя захаросани думи, които не са ми присъщи.

„Любов” ще допадне на романтичните души, на търсещите поредна доза „животопроменящи откровения” от сорта на книги като „Тайната” и другите подобни. За мен лично намерих един ценен откъс, който ще запомня:

„Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.”

Между двете червени корици е точно това – промяната, която някой може да събуди в нас. А Бог е излишен в това уравнение според мен.

Прочетете още ревюто на Людмила Крумова за „Любов“, както и ревютата на другите книги на Елиф Шафак „Черно мляко“ от Елена Йежина и „Копелето на Истанбул“ от Павлина Радославова.

Вижте и видео с TED-лекцията на Елиф Шафак за политиките на художествената литература:

 

[ + ]