fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Майките“ невинаги знаят най-добре

6 мин.

Съвсем в реда на нещата, анотацията на „Майките“ (изд. „Хермес“) от Брит Бенет е пълна с  клишета – „голяма тайна в малка общност“,  „минало, което неизменно ни преследва“, „неразумна любов“… Вероятно, за да четете това ревю, бихте искали поглед отвъд тези думи, които в действителност не ни казват нищо. Защото коя любов е разумна? Кой не гради настоящето си, стъпвайки на миналото? И кое по-точно е толкова уникално на тайните в човешкото битие?

Макар дебютният роман на младата американска писателка да не заблестя в моите очи, той все пак засяга теми, които си струва да бъдат обсъждани в литературата, и именно на тях ще се спра по-долу. За да ги поставя в контекст, ще ви разкрия най-основното от сюжета.

Разказът се води в първо лице множествено число – жените в една малка общност са разказвачи на драматична житейска история. Те сякаш са мъдреците, натоварените с опит и познание морални съдници, които са в състояние да дадат мнение (обективно, разбира се) по всяка тема. Този избор на Бенет ме подразни в някаква степен, защото се разминава с посланията на самата книга.

Главната героиня Надя е млада, чернокожа и красива. На 17 години е, когато майка й се самоубива, след което момичето заживява затворен и объркан живот с баща си. Неговият образ не е описан в дълбочина, но ако трябва да го характеризирам, бих изтъкнала типичната за неговото поколение липса на емоционална интелигентност. Той обича дъщеря си, иска да й бъде опора в безумно трудния и за двамата период, но… просто не знае как. Избира мълчанието пред споделянето и вглъбяването в любимия си автомобил. На свой ред Надя изпада в режим на самосъжаление и намира утеха в бързото впускане във връзка.

Брит Бенете (снимка: Шантал Андерсън, Vogue)

Люк е с няколко години по-голям от нея, бивша футболна звезда и син на местния пастор. За описване на красива любов, страстни преживявания или пък смислени разговори между младежите не можем да говорим. Авторката по-скоро набляга на последователността на събитията, без да се впуска твърде в дълбокото. Но пък така скоро стигаме до повратния момент – Надя забременява.

За милиони влюбени бременността е мечта, ала за една незряла (не само на години) двойка тя е Проблем. Лесно решим проблем, но само на пръв поглед. Защото абортът не е процедура, която приключва с излизането от лекарския кабинет. Романът обръща внимание на тежестта на едно подобно решение. Да, то те белязва за цял живот – и в случая това е от верните клишета.

Депресията, в която изпада Надя, не е изненадваща. Според мен Брит Бенет влиза доста умело в психологията на жертвата. Наричам Надя жертва, защото с решенията си тя избира да бъде такава. Искаше ми се авторката да обърне така сюжета, че да даде добрия пример как с правилната подкрепа човек може да излезе от всяка дупка. Дори в някои случаи изключително осъзнатите и силни личности успяват да намерят ресурс в самите себе си, за да се измъкнат от калта. Това обаче винаги става с действие и предприемане на конкретни стъпки. Не можем да чакаме тъгата, болката и гневът просто да отминат с времето.

Като говорим за клишета – „времето лекува“ може да съдържа доза истина, но не бива да го използваме като оправдание за бездействие. В „Майките“ аз не видях адекватни мерки за справяне с депресията. През целия роман Надя бяга от проблемите си. Дори сприятеляването с Обри – третият главен герой в книгата – не внася полъх надежда. Обри е също толкова объркано момиче, което не е имало късмета да израсне в любяща семейна атмосфера. Нейната майка е жива, но отсъстваща от живота на дъщеря си като тази на Надя. Тази липса е направила Обри несигурна и антисоциална. Двете тийнейджърки се сближават, но са толкова „увредени“ емоционално, че макар да нямат други истински приятели, не успяват да се доверят напълно една на друга и да са си опора. Липсата на доверие поражда тайни между момичетата и така героините се озовават в любовен триъгълник, който ще нарани всички участващи в него.

Интересна е намесата на общността в живота на Надя, Обри и Люк. Местните са религиозни, ходят редовно на църква и уж са морално отговорни хора. Благочестието им обаче е само на повърхността. Когато попадат в момент на изпитание, дори пасторът и съпругата му са в състояние да нарушат поне три от свещените Божи заповеди, за които претендират, че направляват живота им.

Въпросната част от сюжета ме накара да се замисля за пореден път в какво общество живея аз самата и какво ми се иска да бъде то. Със сигурност не държа всички от квартала да ходим дружно на църква – истории като тази в книгата на Бенет са показателни, че да си религиозно отдаден не е гаранция за морални устои. Достатъчно е да дадем на децата си спокойна, подкрепяща среда, да ги научим на отговорност, емпатия и да ги насърчаваме в мечтите и любопитството им. Деца, които израстват обичани, са бъдещите възрастни, които искам да ме обграждат.

„Майките“ е янг адълт книга, която си заслужава да бъде прочетена, най-малко заради дълбоко болезнените за много младежи теми, които засяга. Нека всеки сам реши как иска да се справи с проблемите в живота си. Дори лошите примери ни учат, така че дерзайте и черпете от всичко около вас – не само кумирите могат да ни направят по-мъдри ;)

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!