fb
Ревюта

Смразяващото сияние на една „Малка звезда“

5 мин.
Malka zvezda Ion Aivide Lindkvist

Malka zvezda Ion Aivide LindkvistI’m nothing special, in fact I’m a bit of a bore
if I tell a joke, you’ve probably heard it before
But I have a talent, a wonderful thing
’cause everyone listens when I start to sing.
I’m so grateful and proud!
All I want is to sing it out loud…

So I say thank you for the music, the songs I’m singing.
Thanks for all the joy they’re bringing…

Ако по някаква случайност Thank You for the Music на ABBA е любимата ви песен, то съветвам ви никога да не посягате към романа „Малка звезда“ (изд. „Изток-Запад“) на шведския майстор на хоръра Йон Айвиде Линдквист. Веднъж отгърнали първата страница, вече няма да можете да слушате емблематичната мелодия с чистосърдечната радост, която излъчват гласовете на Агнета и Ани-Фрид. Напротив, кръвта ви ще изстива и в продължение на три минути няма да сте способни да мислите за нищо друго, освен за Терез. А Терез не е присъствие, което искате да се приближава до черепа ви.

Йон Айвиде Линдквист е не само любимият ми скандинавски писател, а и един от най-любимите ми автори изобщо. Обожавам мрачния магнетизъм на романите му и ми се иска да прочета всичко, което този човек е написал. Особено сега, когато „Малка звезда“ издърпа килимчето под краката ми и ми поднесе нещо, което изобщо не бях очаквала. Сюжетът в излезлите досега на български романи на Линдквист лесно може да се синтезира в едно изречение. „Покани ме да вляза“ – малко момче се сприятелява с дете вампир. „Когато мъртвите се пробудят“ – покойниците на Стокхолм възкръсват. Кратко, точно, ясно и пределно въздействащо. В „Малка звезда“ обаче няма нищо, което може да се синтезира кратко, точно и ясно.

Спомняте ли си аутсайдерите в живота си? Детето, което избягвахте на детската площадка? Съученикът, с когото не искахте да седите на един чин? Особнякът, от чието докосване ви беше гнус? Непознатият, чиито Ion Aivide Lindkvistочи се страхувахте да срещнете, защото там виждахте разпознаване на всички изброени по-горе отрицания на личността му? Е, Линдквист ще ви обгърне в кожата на този аутсайдер. Ще усетите как злото се просмуква в нея, и то чрез историята на две момичета, които израстват по коренно различен начин и чиято неизбежна среща отприщва много нещастия.

Като бебе Терез е изоставена нейде из шведските гори, вероятно с надеждата никога да не бъде открита. Детето обаче е осиновено от две залезли естрадни звезди – Ленарт и Лайла. Дуото води безрадостен живот, белязан от горчиви спомени за някогашната си слава. Момиченцето обаче внася особено вълнение в съществуването им, когато проплаква за първи път с невероятния си глас. Неземната му музикална дарба подтиква настойниците му да го поставят в абсолютна изолация от външния свят, страхувайки се, че той ще сдъвче, изплюе и в крайна сметка опорочи таланта му. Липсата на нормални социални взаимоотношения и изкривените възприятия за света обаче превръщат Терез в нещо толкова далеч от човешкото, колкото може да бъде някой, който все пак е човек.

На този фон животът на връстничката й Тереса изглежда доста сносен. Момичето се ражда в напълно обикновено семейство, със скучни родители, които я обичат, макар и да не я разбират. За връстниците си Тереса се оказва напълно непонятна и нежелана. Тя носи със себе си вродена зрялост, която обаче поражда неприязън към околните и постепенно ескалира в самоненавист. Тереса минава през фазата на омразния интернет трол, тъжната тийнейджърска поезия и депресията, преди срещата си с Терез покрай едно от многото музикални реалитита. Заедно, двете момичета основават вълчи култ, чиито мрачни деяния могат да разплачат вече познатите ни ужасяващи дечица в хорър литературата.

Malka zvezda Ion Aivide Lindkvist„Малка звезда“ е ужасно плашещ и много особен роман. Бих го нарекла умопомрачителен, защото наистина спуска пелена от мрак над ума ти и те потапя в живота на герои, които съществуват извън всякакъв разум. Макар че са на четиринайсет, от един момент нататък е невъзможно да гледаш на тези същества като на деца. Терез и Тереса се превръщат в отвъдни създания и дори любимите им вълци вече не могат да ги припознаят като свои. И всичко това на фона на жизнерадостните мелодии на ABBA.

Йон Айвиде Линдквист посвещава голяма част от книгата на детството на главните си героини. Шведският писател въвежда Терез и Тереса като персонажи, описвайки подробно начина, по който са отраснали и са се формирали като личности. Това е и причината отначало романът да тръгва малко бавно и читателят дълго време да е в неведение накъде точно отива историята. Мен лично тази мистерия ме заплени и ви съветвам да имате малко търпение, защото ще ви се отплати многократно, щом двете момичета се срещнат. Единственото ми разочарование остана недоразвитата съдба на един от второстепенните герои – доведеният брат на Терез, Джери, който играеше голяма роля в сюжета и изведнъж му се намери залъгалка, която удобно да го отстрани, та да не се пречка накрая.

Пропастта, която лежи между човек и човек е буквално бездънна, защото веднъж забил лопатата, я дълбаеш цял живот. Йон Айвиде Линдквист е един от малкото автори, които успяват да предложат на читателя автентично пътешествие из ямата. „Малка звезда“ е изпълнена с първокласни гледки от дълбините й – от пещерите, в които се заражда влудяващата самота, до реките, които разделят деца и възрастни и покрай чиито брегове можеш да вървиш до края на дните си, без да намериш мост. И в целия този мрак отеква чистият като сълза глас на Терез, тананикащ си Thank You for the Music. What a joy, what a life, what a chance!