fb
Ревюта

Да надникнем заедно в чудния свят на „Малкият Крал Декември“

4 мин.
Malkiat Kral Dekemvri

Malkiat Kral Dekemvri„Има ме само, защото ти ме поиска“ – казва по някое време кралят на своя приятел. И аз вярвам, че всеки има такъв крал, скрит зад своята етажерка. Въпросът е дали ще поискаме да го допуснем в нашия свят…

„Малкият Крал Декември“ (изд. „Лабиринт“) е голям „почти колкото показалец“, носи червена кадифена мантия, живее в процепа зад етажерката, обича желирани мечета и държи сънищата си подредени в кутии. В неговата страна хората се раждат големи и колкото повече остаряват, толкова повече се смаляват. Или казано по друг начин – в страната на крал Декември детството е в края на живота. „Представяш ли си? – рече кралят. – Предстои ти нещо, на което да се радваш!“ И след тази реплика следва първата мъдра порция от краля за хората от нашия свят.

Другият главен герой работи в канцелария и се „занимава с действителността“. Когато е тъжен, той обикаля из града и се радва, ако вали, за да гледа отражението си в локвите и да се чувства по-малко самотен.

Една сутрин, в която на крал Декември му е много скучно, а на мъжа му е почивен ден, те двамата излизат на разходка. Крал Декември иска да види дали навън е хубаво. Скрит в малкия джоб на сакото на мъжа, крал Декември се наслаждава на околния свят, а мъжът обяснява всичко, което вижда по пътя. После почват да си говорят за хората, покрай които минават. Крал Декември изумява мъжа със своите разкрития за живота на стареца, разхождащ пудел на каишка, за онзи друг мъж с черни очила и шапка с широка периферия и за един поет, който регулира уличното движение.

Но какво е приказка без дракони? Един „огромен грозен дракон“, движещ се между колите, удивлява мъжa, макар и никой друг очевидно да не го забелязва, освен те двамата с краля. Какво всъщност прави дракона в тази приказка си има много логично обяснение и то е свързано с онова усещане, когато чувстваш, че „нещо ти пречи по пътя“… Ама не е честно да разкривам мъдрите приказки на краля :)

В „Малкият Крал Декември“ на Аксел Хаке има още: споделени сънища, развихрено въображение, съзерцаване на звездите и цитати от Шекспир. Приказки за това, какво е да си безсмъртен, за страха от старостта, за онова чувство да се чудиш какво има зад стената на съседите ти. „За какво ти е да гледаш зад стените, просто си представи какво има зад тях. Защо не седнеш, не затвориш очи и не измислиш сам как изглежда един свят? Като малък си го можел дори с отворени очи. Забравил ли си? Защо си го забравил?“ – пита кралят.

А после идва пътешествието – с една играчка камионче, от онези играчки на детството ни, захвърлени в някой ъгъл, за които „никога не виждаме причина да изхвърлим“. Крал Декември трябва да нарисува картина, а след това да я закара на великия колекционер на картини, за да получи желирани мечета в замяна.

Как зaвършва това приключение и дали всичко е плод на фантазия в главата на мъжa, а може би сън или пък действителност? Разберете сами. Защото „Малкият Крал Декември“ е едно истинско книжно бижу за малки и големи ценители. Твърди корици, прекрасни илюстрации от Михаел Сова и мъдри приказки. Да, цената е малко висока – 18 лв., но пък си заслужава, а и все пак идва Панаир на книгата в НДК, може да си я вземете с намаление. Книжката би била прекрасен Коледен подарък.

Това, което мен лично най-много ме впечатли, беше историята как всъщност се раждат хората в света на крал Декември.

„Кралят и кралицата трябва да се прегърнат на един балкон, много силно да се прегърнат, после да затворят очи и да скочат долу. Когато стигнат долу, ако са се прегърнали достатъчно здраво, земята ще поддаде като трамплин и те ще отскочат до небето, ще свалят една звезда и ще я сложат в леглото. А на сутринта тя ще се събуди и ще бъде някой от нас.“

Красиво, нали?