Когато в България навлязоха книги за така наречения начин на обзавеждане и живот хюга, така и не разбрах защо хората около мен откачиха по тази мода. Сметнах я за някакъв нашумял скандинавски вариант на Фън-Шуй и не проявих особен интерес. По подобен начин подхожда и главната героиня на „Малкото кафене в Копенхаген“ (изд. „Софтпрес“) от Джули Каплин – Кейти. В края на романа обаче и двете имаме съвсем друга представа за хюга – като нещо, което не е просто „свещи и одеяла“, а в същината си е изкуството да оцениш живота и да го оставиш да те прави щастлив.
Кейти е млада ПР-ка в една от най-успешните агенции в Лондон. Докато от една страна се грижи за баща си и брат си, а от друга се бори да бъде оценена на работното място, тя е изцяло погълната от напрегнатото си ежедневие. Така желаното повишение обаче може най-накрая да стане реалност, когато ѝ е поверен нов клиент – датчанинът Ларс, който иска да отвори първия хюга мебелен магазин в Лондон. Той възлага на Кейти трудно постижима задача – да събере екип от журналисти и да замине заедно с тях за Копенхаген. Целта на Ларс е ПР-ката и журналистите да усетят какво е хюга, да вникнат в същността на датския стил на живот и да му помогнат да го пренесе в Англия.
Кейти успява да намери петима журналисти, коренно различни един от друг – от разглезена примадона, през скромна, затворена фотографка, до непредсказуем грубиян – и пътешествието започва. Копенхаген и датчаните обаче не са това, което Кейти и екипът ѝ са очаквали. Животът в Дания променя всеки един от тях и Кейти постепенно преосмисля какво означава хюга, а именно: да се наслаждаваме на живота, да оставяме телефона си настрана, да си дадем време за вкусно кафе и канелени ролца, без да пресмятаме калориите или изгубените минути. Да намираме време за най-близките си и изобщо, да ценим малките неща и радостта, които носят със себе си.
Естествено, пътят на Кейти и на журналистите не е лесен. Предстоят препятствия, изненади, саботажи, романс и предателства. Междувременно кариерата на амбициозната ПР-ка е изправена пред провал…
„Малкото кафене в Копенхаген“ създава чудесна романтична амосфера, допълнена с приятен хумор. Осъзнах, че и аз като Кейти понякога забравям да забавя темпото и да се наслаждавам на случващото се около мен. Подобно на нея, си възложих да съм малко по-хюга, а колко успешно ще бъде това начинание, времето ще покаже.
Разбира се, имах своите леки разочарования. На места излишното преувеличаване и драматизиране ме подразни („Яростта му бе приела формата на пара и буквално излизаше през порите на кожата му“), тъй като вместо да допринася за чара на романа, всъщност отнема от него. Подобни забележки обаче лесно се прощават, когато са компенсирани с присъствието на присъщия за жанра привлекателен, чаровен мъж, който да плени сърцето на главната героиня (че и на читателките).
Тъй като Джули Каплин успешно пресъздава напрегнатия живот в Лондон, се поинтересувах дали и описанието ѝ на Копенхаген е също толкова реалистично, или е плод на авторовото въображение. Оказа се, че Джули е била ПР, точно като Кейти, и е пътувала по работа в много държави, включително и в Дания. Впечатленията си от тях пресъздава в поредицата романи Romantic Escapes („Романтични бягства“), сред които е и „Малкото кафене в Копенхаген“.
Книгата на Каплин върши много по-добра работа от всеки туристечeски пътеводител – докато четях, ми се искаше да си стегна багажа и да отскоча до Дания, да посетя описаните забележителности и да си намеря малко кафене, където да вкуся типичните датски сладкиши, придружени със задължителната чаша изкусително кафе. Ако и другите романи на Джули Каплин успяват така добре да пресъздадат обстановката на местата, описани в тях, ще очаквам с нетърпение да излязат и на български и с удоволствие ще ги прочета.
Още едно ревю за романа ще откриете в „Hrisilandia“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
