fb
Книги и кино

Маркес се съгласил да филмират „Сто години самота“. С малка уловка…

2 мин.

В Холивуд Харви Уайнщайн, продуцент на филми като „Влюбеният Шекспир“ и „Наръчник на оптимиста“, е известен като човек, който постига всичко, което си е наумил и на чиито предложения никой не може да откаже, твърди английското издание The Independent.

С едно изключение – изключително изобретателната и елегантна уловка на нобеловия лауреат Габриел Гарсия Маркес, който почина по-рано този месец. Уайнщайн разказва, че Маркес се съгласил той и режисьорът Джузепе Торнаторе harvey weinsteinда получат правата за „Сто години самота“, но при едно условие: „Трябва да филмираме цялата книга, но да пускаме само по една глава – дълга две минути – всяка година в продължение на 100 години.“.

Романът „Сто години самота“ никога не е бил филмиран, защото Маркес отказваше всички предложения за това. И тъй като години наред критикуваше политическия и културен империализъм на САЩ в Латинска Америка, разреши на италианска компания да създаде филм по „Хроника на една предизвестена смърт“.

През 2007 г. Майк Нюъл получи съгласието на автора да създаде първата холивудска продукция по негова книга – „Любов по време на холера“. Приятели на Маркес разкриват, че причината да се съгласи с предложението била скорошното му диагностициране с рак и тревогата за бъдещето на семейството му.

Уайнщайн разказва още, че за първи път работил с Маркес още през 1983 г., когато снимал „Ерендира“, а сценарист на лентата бил легендарният писател. Продуцентът още си спомня за физическия шок, който изпитал, когато трябвало да се обади на Маркес и да му обясни, че филмът ще бъде съкратен, защото тестовата публика не е реагирала добре, на което авторът отговорил „Ако задниците ги сърбят, значи задължително трябва да ги изрежем!“.

Продуцентът и писателят са се срещали и в къщата на Уилям Сароян на  остров Мартас Винярд през 90-те. Уайнщайн разказва как тъкмо се насочвал към мястото си за вечерята, когато в стаята влезли Маркес, Сароян и съпругата му Роуз, президентът Бил Клинтън и мексиканският писател Карлос Фуентес. „Просто не можех да повярвам на очите си“, заключва Уайнщайн.

[ + ]