Напоследък в литературата и киното все повече се говори за силни и многопластови женски образи, а анотацията на „Метод 15/33“ от Шанън Кърк (изд. „Colibri“) обещава именно това. Романът ме привлече с нетипичната главна героиня – отвлечена бременна тийнеджърка, която методично и хладнокръвно планира не само своето бягство, но и отмъщението си, размивайки границите между жертва и преследвач.
Винаги съм намирала за интересни истории, които показват как се създава „от нищо нещо“, като се фокусират върху процеса, организацията, планирането и чак накрая върху изпълнението. Понякога този похват забавя действието и може да направи книгата скучна, но ако авторът съумее да го използва добре, той успява да ни въвлече в сюжета, да ни накара да се поставим на мястото на персонажа и да се замислим как бихме постъпили ние в съответната ситуация.
Героинята на Шанън Кърк е изключително интелигентна, с феноменална памет и способност да се абстрахира от емоциите си. Тя умее да се фокусира върху анализирането на ситуацията и решаването на проблема. Ето защо методичният подход на повествованието й пасва перфектно. Романът проследява поведението и размислите й през всеки ден от пленничеството до момента на подробно планираното бягството.
Разбира се, „Метод 15/33” нямаше да е трилър, ако всичко минава „по план“, така че има и достатъчно моменти, носещи трудности за героите и напрежение за читателите. Към тях добавяме и злодеи, които е много лесно да намразиш, и един неочакван обрат, който лично за мен беше доста изненадващ и допълнително ме увлече в действието.
Междувременно писателката въвежда и още един образ – детектива, натоварен с разследването на поредицата изчезвания на бременни момичета, и неговата партньорка, която също не е типичен представил на нежния пол в криминалетата. Динамиката между двамата е много интересна за проследяване, а в хода на разследването им авторката успява да представи случващото се от различен ъгъл и да придаде повече дълбочина както на персонажите, така и на сюжета.
Ще запомня „Метод 15/33″ най-вече с хладнокръвната главна героиня, чието поведение в един момент те кара да се запиташ кой всъщност е преследваният и кой – преследвачът. Именно тя придава на романа характер. Не съм сигурна, че я харесвам, и определено не съм съгласна с всички нейни постъпки, но се възхищавам на способността й да взема бързи, категорични решения дори когато изборът е на живот и смърт. Израснала в свят, в който хората често се изживяват като жертва на обстоятелствата или несправедливата съдба, тя предпочита сама да управлява живота си и съумява да го направи въпреки крехката си възраст – доказателство, че да си жертва е въпрос на избор.
