Когато ти предстои най-голямото пътуване в 20-годишния ти живот само след 2 седмици, срещата с човек, живял на места по половината земно кълбо, е като среща с картина. С една красива картина на твоето собствено очакване за едно незабравимо и прекрасно изживяване. Такава картина, цветна и жива, привлекателна и нежна, беше и срещата ми с Дена Попова, първо в нейната първа книга „Момичетата от добри семейства”, а след това и в личния разговор с нея.
И наистина най-отчетливото нещо в книгата на Дена са образите в текста, сякаш картини на майстор художник, без словесна претрупаност, без шарени извивки и дълги изречения. Картини, които обаче пленяват с реалистичната романтика на малките момети, в които откриваме очарованието на местата, на хората, на един свят, пропътуван от Париж до Буенос Айрес, от Летището в София до Павлово, от бабината молба през пустите хълмове до Тегърчица, домът на ястребите.
Картините на Дена Попова са пропити с човешкия досег на незабележимите жестове и скритите мисли, те са всичко това, което привиква спомена отново в съзнанието – мирисът на кафето, дъждът и забравената цигарена кутия. В емоцията на стиховете, в пълнокръвието на кратките разкази, в играта на сенките във фотографиите, думите на Дена са толкова нежни, че можеш да се сгушиш в тях и да мечтаеш за среща като тази с „Паскал от Острова на цветята“ или с дон Рафаел от „Кафенето на ъгъла“.
Защото тази малка книжка е като „Пансион за калинки“, където всяка вечер можеш да се завръщаш, да откриваш цветовете и живота на един свят, иначе обгърнал те в сивотата на едно заспалото ежедневие. Защото спасението от сивото е в нюансите и цветовете, които ни заобикалят, в откритото очарование на сблъсъка и съвместното съществуване на молитвата за дъжд и мобилните телефони, на момичетата от добри семейства и просяците, на които те дават стотинките си всяка сутрин.
И когато солената перла на „Момичетата от добри семейства“ затвори последната страница на малката книжка на Дена, знаеш, че светът наистина е толкова красив, толкова шарен, толкова живописен, помалко тъжен, но все пак усмихнат, а единственото нещо, което ти трябва да направиш, е да продължиш да пътуваш, за да се убеждаваш в това всеки ден.
Не пропускайте да прочетете и интервюто с Дена Попова.
