fb
Ревюта

Забравената несправедливост на историята в “Момичето, което пишеше върху коприна”

2 мин.
momicheto-koeto-pisheshe-varhu-koprina-keli-estes

momicheto-koeto-pisheshe-varhu-koprina-keli-estes„Момичето, което пишеше върху коприна“ от Кели Естес (изд. „Кръгозор“) обхваща две истории, разделени от времето, но преплетени от нишките на съдбата. Съвременният разказ проследява перипетиите на Инара Ериксън – млада жена, чийто живот предприема неочакван обрат, когато в старото семейно имение тя открива избродиран ръкав от китайска роба. Докато търси посланието в него, Инара променя посоката на съдбата си.

Всъщност тази сюжетна линия следва всички похвати на чиклит жанра – съдбоносно решение, нова любов, смело начинениe, семейни отношения… Инара осъществява отколешния си блян и отваря любимото имение като хотел. Изненади в тази част няма – приятна и вдъхновяваща история, която ще ви накара да помечтаете, а защо не и да се мотивирате и да осъществите собствените си амбиции.

По-интересната половина от романа е сюжетът, който проследява съдбата на младата китайка Мей Лин, избродирала ръкава. Нейният живот разкрива един от най-срамните моменти от американската история – Закона за китайското изключване от 1882 г., прогонващ от САЩ всички емигранти от китайска националност с изключение на някои търговци. Десет години по-късно е приет нов закон, който е още по-строг. И двата остават в сила чак до 1943 г. Говорим за шейсет години, през които определена етническа група е била дискриминирана, но този период от историята удобно е забравен и напъхан под килима.

Карикатура, отнасяща се до Закона за китайското изключване от края на XIX век

Разбира се, имало е прояви на расистка нетърпимост към китайците и именно при една подобна акция Мей Лин се озовава на същото географско местоположение като Инара, макар че ги делят десетки години. Животът й е изпълнен със злощастни обрати и сянка на обреченост. За кратко намира утеха и любов, но въпросът е докога?

„Момичето, което пишеше върху коприна“ успява да съчетае успешно две истории с противоположно звучене и да ги вплете в обща интрига, която се разкрива пред читателя също като извезания разказ на Мей Лин. Лично за мен най-безценната част е трагичният отрязък от историята на Америка и гоненията на китайците. Мей Лин е събирателен образ на една трагедия. Нейната съдба успява да пресъздаде ужасната несправедливост, която, като много други в историята на човечеството, е потънала в забрава.

Обичам такива книги, които хем успяват да те пренесат в различна действителност и да те накарат да помечтаеш, хем в същото време ти помагат да научиш интересни и важни факти от историята.

Вижте още едно мнение за книгата в „Дневникът на един книжен тигър“.