fb
Ревюта

Вампирска диктатура

2 мин.
stakleni kashti
stakleni kashtiМного хора продължават да определят young adult fantasy жанра като „комерсиална помия”, „вампирски боклуци” и прочее. За тях имам само едно послание: Bite me! :D
Противно на клишето наложено от „Здрач”, новото фентъзи не винаги е за вампири, просто засега то държи първенството по издателски интерес в България. Но дори и у нас, вампирите не са само блещукащи вегетарианци. Понякога са зли, коварни създания, които държат в плен цели градове. Например Морганвил.
„Вампирите от Морганвил” е поредица на Рейчъл Кейн и до този момент на български са издадени първите две книги – „Стъклени къщи” и „Танцът на мъртвите момичета”.  Първата ми хареса, защото се различаваше от стандартното клише „невинно момиченце + дърт вампир/друго свръхестествено същество в депресия и с чувство за вина + откачен злодей = боза”.
 Морганвил сам по себе си е толкова откачено място, че злодеите всъщност са основната му движеща сила – то е като резерват за вампири, където хората се подчиняват в замяна на защита… и малко кръв, разбира се. Всичко изглежда много културно и цивилизовано, стига да не нарушаваш правилата. Тогава се превръща в карнавал на ужаса, някакъв ужасен кошмар.
Клеър, умно и симпатично, но леко сдухано девойче е наясно с кошмарите – има си Моника, която е завършена психопатка в модни дрешки. Мислите си, че Блеър
tancat na martvite momichetaот
„Клюкарката” е най-ужасния кошмар на всяка тинейджърка? Било е преди да срещнете Моника. След поредната конфронтация, Клеър си събира багажа и отива на квартира… в Стъклената къща. Скоро странностите в града започват да се навързват – хазяйнът й е призрак, къщата е собственост на вампир, всички са чудовища, а тя май започва да си пада по неподходящото момче… Бъркотията в главата й е пълна, а следващта книга, вместо да разрешава проблеми създава нови – враждуващи вампирски фракции, бащи рокери със страст към кладите, опит за изнасилване,…
„Вампирите от Морганвил” е много добра поредица, която упорито бяга от клишетата на жанра и успява да намери нови сюжети, с които да задържи интереса на читателите. Браво!