fb
Ревюта

„Няма да получите омразата ми“ – да съхраниш любовта в думи

3 мин.
niama-da-poluchite-omrazata-mi

Дniama-da-poluchite-omrazata-miа пишеш красиво и топло за смъртта… малцина го умеят и, учудващо, успява да го постигне мъж, загубил любовта на живота си по жесток начин. Дори първоначално читателят да се учудва на заглавието „Няма да получите омразата ми“ (изд. „Ciela“), очаквайки това да е пресилено изказване, с всяка следващата страница разбира, че Антоан Лейри е искрен. Той настина не мрази, не изпитва гняв, не отвръща с агресия.

И създава книга не за смъртта на любимата си, покосена от куршумите в една петъчна вечер в най-живия град, а за обичта, за красотата, за живота, който винаги трябва да продължи.

Удивително е как в книга от едва 79 страници е събрана толкова много мъдрост – за неизбежността на трагедията във всеки един живот, за приемането на съдбата, за способността да сътвориш мир в душата си. Това най-силно ме впечатли в Лейри – хармонията и спокойствието, сдържаността и вътрешният мир, струящи от всяка дума. Невероятно е, че те са възможен отговор на ужаса, преживян от автора, но всъщност не са ли единствената правилна реакция? Тази, която помага да съхраниш себе си – спомените, любовта, живота.

„Няма да получите омразата ми“ не е жалейка, не е манифест срещу тероризма, не е ковчег на скръбта.

Напротив, това е разказ за първата целувка от жена с тюлена пола, за скачане в локви и смеха на едно 17-месечно момченце. Приказка за малките радости и красиви моменти, които правят живота ни специален… и които толкова често пренебрегваме. Книга-подкрепа за сблъскалите се със загубата на близък човек, но и отрезвяващо четиво за онези, вечно превръщащи живота си в низ от недоволство заради дреболии.

Това е историята на един мъж, правещ всичко възможно да не изтрива спомените, колкото и болка да му носят, единствено, за да ги съхрани за малкия си син. Авторът прозорливо ни разкрива, че можем да загубим само онези, които си позволим да забравим, затова е категоричен, че съпругата му и днес винаги е до него.

Дали търсено или не, но Лейри създава една илюстрация на изцелителната сила на словото.

Изправен срещу онова, което е невъзможно да понесе, той намира утеха в реденето на думи – сякаш сглобява разпилените парченца на своя свят; сякаш с всяко следващо изречение побутва живота да върви неизменно напред. Лейри твърди, че пише, за да се освободи от всички думи, които живеят в главата му. Всъщност чрез словото той се освобождава от страха, от ужаса, от злобата, от гнева, от желанието за отмъщение, от омразата. За да продължи напред със сърце, изпълнено единството с любов.

Може да поръчате „Няма да получите омразата ми“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta, a oще ревюта за книгата можете да намерите в „Книголандия““Четиво”, “TrueStory” и “Под моста”.

[ + ]