fb
Големите

О. Хенри – благородният мошеник

4 мин.
o.henri

„Самият аз не мога да взема от човека и долар, без да му дам нещо в замяна — да речем, накит от фалшиво злато или градински семена, или мазило против лумбаго, или борсови книжа, или боя за печка, или в краен случай пукната глава. Изглежда, моите деди произхождат от Ню Ингланд и аз съм наследил нещичко от техния силен и упорит страх от полицията.“

„Съвест в изкуството“, О. Хенри

O.HenriДори онзи тип хора, които с необяснима за мен гордост твърдят, че никога не четат книги, знаят историята за „Даровете на влъхвите“ — може би без автор и без интерес към неподражаемия му разказвачески стил, но с увереност я препредават на децата си, защото е мъдра и красива. Подобна е съдбата и на хумористичния разказ „Вождът на червенокожите“, филмиран три пъти – през 1911, 1959 и 1998 г.

За тези, които познават творчеството на О. Хенри (роден на днешния ден, 11 септември 1862 г. в Гринсбъро, Северна Каролина), обаче може би „Влъхвите“ и „Вождът“ са вече леко поизтъркани – бих ги сравнила с The Unforgiven I и II на Металика. В моето сърце този О.Хенри си спечели почетно място с неустоимите си антигерои — шеговити мошеници, чиито морални устои може би се разминават понякога с поставените от закона норми, но все пак са здрави и дори достойни за уважение.

Самият той е лежал в затвора няколко години за злоупотреби. Именно на това място младият Уилям Сидни Портър измисля творческия псевдоним О. Хенри. Излежавайки присъдата си в периода между 1898 и 1901 г., той упорито пише разкази, които изпраща нелегално на нюйоркската преса. Тогава се оформя неговата писателска индивидуалност и стил, макар това да не са първите му литературни опити.

Няколко години по-рано, през 1984-1985 г., Портър издава в Остин, Тексас хумористичния седмичник The Rolling Stone, като сам подготвя почти всички очерци, вицове, стихове и рисунки в него. След като вестникът е закрит, той сътрудничи на „Дейли Поуст“, а докато се крие от властите в мизерен хотел в Трухильо, Хондурас, авторът написва романа си „Крале и зеле“ (Of Cabbages and Kings), съставен от слабо свързани помежду си приключенско-хумористични новели. Именно в тази си творба Портър въвежда за първи път термина „бананова република“ за назоваване на бедните латиноамерикански страни в тропическия регион.

След предсрочното си освобождаване от затвора О. Хенри се мести в Ню Йорк, където окончателно се посвещава на литературната си дейност. Неподражаем майстор на безупречно структурираната фабула, с характерната „двойна“ завръзка (първата – лъжлива, а втората – неочаквана), той създава множество изразителни „образи-маски“. О. Хенри се възползва от особения си разказвачески чар и предизвиква жив интерес и искрено съчувствие у читателя към жизнените перипетии на духовници, търговци, скитници, безизвестни художници, поети, актриси, каубои, дребни авантюристи, фермери и пр. Образите, които възникват пред очите ни, макар и откровено условни, притежават някаква мимолетна, илюзорна достоверност – и завинаги остават в паметта. Особено важен елемент в поетиката на О. Хенри е и острата театралност, която несъмнено е свързана с неговото светоусещане на фаталист, сляпо вярващ във властта на Случая и Съдбата.

Днес се навършват 149 години от рождението на този остроумен писател, типичен като дух за времето и обстановката на още младите тогава Съединени американски щати. Би било наивно да вярваме, че на 11 септември 2011 г. той продължава да бъде четен и препрочитан от хора по цял свят само заради неочакваните си развръзки и любопитните сюжети. Към днешна дата светът вече всичко е видял, чул и прочел и до голяма степен езикът е това, което помага на литературните произведения да прекрачват прага на третото хилядолетие. Езикът! А този на О. Хенри е пристрастяващо богат, асоциативен и причудлив, наситен с пародийни пасажи, алюзии, скрити цитати и всевъзможни каламбури, които изправят преводачите пред задача с повишена трудност.

Прочетете още материала на Преслава за О. Хенри в „Големите“. Не пропускайте и нейното ревю за „Весели разкази“.

[ + ]