В първия момент, когато чух, че Кара Делевин издава книга, в мен се породиха две реакции. От една страна беше любопитството – възхищавам се на Кара, на кариерата и освободеното й, неподправено поведение. В същото време се съмнявах в писателските й заложби и предполагах, че това е поредният случай на „нека използваме едно известно име, за да продадем повече книги“.
В различни интервюта обаче Кара споделя, че през тийнейджърските си години си е водила дневници и е използвала тези спомени и размисли в романа. Чрез „Огледалце, огледалце“ (изд. „Егмонт“) тя е искала да разкаже за предизвикателствата на съзряването в днешния дигитален свят, за трудностите на младите хора, които трябва да приемат своята сексуалност, за борбата с депресията и социалното неравенство, за отстояването на себе си дори когато най-близките хора не те приемат и разбират. Дори само заради повдигнатите теми реших, че си заслужава да дам шанс на книгата, а фактът, че Роуън Колман е съавтор, ми давашевдъхваше надежда, че ще е увлекателна и интригуваща.
Главните герои са тийнеджърите Рижи, Роуз, Лио и Наоми, които две години по-рано са сформирали групата „Огледалце, огледалце“. За крехката си възраст всеки от тях е преживял много, което ги е принудило да пораснат бързо, да вземат трудни решение и да научат някои доста важни уроци за живота. С помощта на музиката и неочакваното им приятелство всеки от тях успява да превъзмогне болката и да се върне в правия път. Белезите обаче остават и когато Наоми – басистката на групата, изчезва мистериозно, старите рани се отварят отново.
Впоследствие „Огледалце, огледалце“ се превръща в смесица от криминална история, романтична комедия, драма за семейните взаимоотношения и отстояването на себе си и предупреждение за опасностите, които дебнат в интернет пространството. Заради всичко това романът е наситен с разнообразни емоции и събития.
Впечатлих се от начина, по който авторките говорят за конфликта между Рижи и майка й, породен от неспособността на майката да приеме откритата хомусексуалност и нетрадиционния външен вид на дъщеря си. Моментът, в който момичето се застъпва за себе си и човека, който иска да бъде, въпреки чуждото мнение, е наистина силен и запомнящ се. И четиримата герои се проявяват като смели и независими личности, така че читателите могат да почерпят вдъхновение от всеки един от тях.
Кара Делевин (снимка: Аласдер Маклелън, Burberry)
Трябва обаче да спомена превода на книгата, който има нужда от поне още един цялостен преглед и корекция. Не визирам само техническите грешки в текста, които са сравнително малко, но все пак присъстват. Основният проблем са множеството изрази и фрази, които сякаш са преведени буквално и звучат грубо, накъсано или дори странно в контекст.
По отношение на съдържанието и сюжета, единствената ми забележка е към криминалната линия, на която й липсва реализъм. Финалното разкритие пък напомня филм на „Дисни“ и лично за мен влезе в контраст с важните въпроси, които писателките повдигат преди това. Тук някой може да каже: „Това е янг адълт роман, не кримка или трилър“, но според мен това не означава, че трябва да занижаваме стандартите и да се задоволяваме с повърхностен финал. Делевин и Колман дори за миг не подценяват героите си – защо да го правят с читателите?
Оформлението на книгата също прави впечатление с включените есемеси, статуси от социални мрежи, линкове към забавни видеа, снимки на тагнати места… Накратко, дигиталните технологии са неизменна част от историята – забелязвам го във все повече романи, насочени към тийнеджъри. Разбирам необходимостта от тези допълнения, имайки предвид единия мотив, но на традиционалистката в мен й дойде малко в повече. Почувствах се така, сякаш технологиите са придобили толкова важна роля в живота ни, че една книга не може да задържи вниманието, ако поне на няколко места диалогът не е представен под формата на чат със съответния брой паузи с многоточие. Силно се надявам реалността да не е такава…
Въпреки всичко историите, които Кара Делевин и Роуан Колман разказват в „Огледалце, огледалце“ трябва да бъдат прочетени. Те засягат теми, които стават все по-популярни „на Запад“, но по нашите ширини все още се страхуваме да говорим открито за тях. Ето защо се присъединявам към призива на двете писателки: четете, обсъждайте различни въпроси, споделяйте страховете си, осмелете се да погледнете в огледалото и бъдете горди с човека, който виждате в него!
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
