fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БлоговеМнения

Открих религията си – книготеизъм

3 мин.

anavaroАвтор: Станислав Атанасов, Lucifer*

Винаги съм твърдял че не съм религиозен. До вчера. По-скоро, до днес много рано рано сутринта, когато получих просветление… получих прозрение и ме осени името на единия истински бог. И открих своята религия.

Оказва се че съм книготеистичен. Църквата на моя бог е всяко малко по-голямо струпване на книги – били библиотеки или рафтове с книги. Молитвите са тихи и изпълнени с четене от свещените текстове на моята религия – книгите.

Религията ми е много проста – почитай книгата. Не вярвай в нея или я боготвори, а просто я почитай. Независимо коя и каква е книгата, почитай я.

Постулатите на моята новооткрита религия са прости:

1. Книгата не е бог. Не и се кланяй и не я почитай, а я чети

2. Можеш да четеш колкото книги искаш, а ако няма книги и четенето на друго не се наказва. Дори гледането на телевизия и игрането на игри.

3. Говори когато искаш за книгите които четеш. Никой не те спира.

4. Помни дните в които нищо не си прочел и нищо ново не си научил, защото те са загубени.

5. Пази книгите

6. Не унищожавай книгите. Не ги късай, гори и заливай.

7. Можеш да ползваш колкото искаш библиотеки и да четеш каквото си искаш.

8. Винаги цитирай книгата правилно и казвай от къде е цитата

9. Не преиначавай цитатите за да отговарят на целите ти.

10. Искай книгите на ближния си, чети ги и му ги връщай.

Ние, книготеистите, сме изчезваща религия. Макар че в последно време все се наблюдава присъединяването на все повече млади хора към нашата религия – хора четящи. За съжаление не всички могат да достигнат висотите на нашата религия – мислиянците (хората, които мислят), но дори малко по-добре образовани нормални последователи са добре дошли и придават един по интересен нюанс на околната ни среда.

Ние, книготеистите, вярваме в знанието и в познанието. Вярваме в това, че хората трябва да мислят за себе си и единственият им истински бог трябва да е мисълта им, а книгите са просто начин да предадеш мислите си на другите и те да видят света през твоите очи.

Книготеизмът не е нова религия, но аз я открих наскоро като формулировка, иначе я изповядвам цял живот, без да съм знаел. Така съм научен. Майка ми беше книготеист и нейните родители преди нея. В нас имаше няколко големи олтара с много от свещените текстове на тази религия.

А сега едно сериозно вметване – снощи видях нещо което ме разгневи страшно много – оскверниха книга. Ритаха я и я тъпкаха. Тогава ми дойде идеята за горния текст. Не ме гневят много неща по този начин, както ме гневи безобразното отношение към книга. Няма значение каква книга беше (в случая – една от свещените книги на голяма религия), но самото отношение към книгата като институция е това, което ме накара да избухна.

Книгата е свещена, не защото е свещена книга. Книгата е мисъл, а мисълта е свещена.

Да риташ книга е като да оскверниш чужди мисли. Да ги стъпчеш и да ги разпилееш. Да ги разкъсаш. За мен това е неприемливо. За мен книгата е институция, символ, тотем. И едно от най-големите престъпления пред мен е унищожаването на книга.

А за вас какво е книгата?

* Станислав Атанасов е блогър, автор на проекта anavaro.com. Текстът е публикуван първо в личния му блог.