Горе-долу откакто бях на петнадесет твърдо вярвам, че всяко момиче трябва да поживее в Париж. Едва ли има друг европейски град (не казвам световен, защото по света все пак има градове като Ню Йорк, Лос Анджелис, Хонг Конг, Токио и Сингапур), който да е толкова свързан със себепознаването и израстването в чисто личностен план. Париж е обещание – там никой не е обикновен, самотен или нещастен. Париж е заклинание – в момента, в който се озовеш в магическите му очертания, ти се преобразяваш. Ставаш по-красива, по-изискана, по-загадъчна. За съжаление, Париж все още е скъпо удоволствие… Предполагам, че всеки компенсира липсата на достатъчно френски шик в живота си по различен начин – някои учат френски, други се учат да правят макарони (не със сирене, говоря за онези малки, шарени, симпатични сладки), а аз… аз чета книги за Париж.
Нямаше как да пропусна „Парижкият апартамент“ (изд. „Софтпрес“). В първия момент заглавието малко ме подразни, нима след любимият ми „Виенски апартамент“ някой смее да си позволи да напише книга, използвайки подобно заглавие? Когато отвсякъде започнаха да изскачат истории за намерените в апартамента съкровища, за странната и чудна съдба на Март дьо Флориан, любопитството ми наделя и в една мързелива неделя се потопих сред страниците на дебютния роман на Мишел Гейбъл.
Неделята премина в понеделник почти неусетно и ме завари неподготвена за работната седмица – мислите ми често бягаха към Март, Емили и претъпкания със съкровища апартамент, останал затворен близо седемдесет години. Честно казано, в началото Март е толкова възхитителна, а животът й – толкова вълнуващ, че прекъсването на нейните дневници и завръщането в днешната реалност бяха направо дразнещи. Още повече, че проблемите на Ейприл ми се струваха обикновени, скучни и ежедневни в сравнение с раздираното от драми битие на Март.
Всъщност не е така. Ейприл е толкова пленена от дневниците на Март именно заради собственото си минало и трудният период, през който преминава в брака си. Те й осигуряват алтернатива, бягство от света, в който тя е длъжна да се посвети на работата си, да я използва като лек за проблемите си. Дневниците на парижанката от бел епок са крачка отвъд собствения ти свят, възможност да погледнеш в чуждия – където проблемите с любовта, работата и изневерите са поставени в съвсем различна светлина.
Препълненият с вещи апартамент, изоставен в началото на нацистката окупация, крие много тайни – защо от всички вази, чекмеджета и тайници изскачат визитките на най-знаковите личности, обитавали Париж в началото на ХХ век? Откъде Март, обикновена барманка във „Фоли Бержер“, е имала средствата да си позволи всички скъпоценни вещи там? Защо нейната внучка Лизет е затворила апартамента, изоставяйки го за седемдесет години?
Някой отговорите на тези въпроси Ейприл намира в дневниците на Март, други в разговорите с чаровния адвокат Люк Тебо, който е точно толкова френски и шарматен, колкото подсказва името му. Други няма да разберем почти до края на романа, а когато най-сетне стигнем до тях, те съвсем не са това, което сме очаквали.
По-важно е какво разбира Ейприл за себе си, докато чете дневниците на Март, рови из вещите й и доказва произхода им. Какво открива за връзката си със съпруга си Трой, с баща си и с отсъстващата си майка. Откритията й се изненадващи, особено когато осъзнава, че самата тя носи вина за емоционалното си отдръпване от всички, които се опитват да й бъдат близки.
„Парижкият апартамент“ е от онези книги, които взимат действителна случка – откриването на пълния със съкровища апартамент и портрета на Болдини – и го превръщат във вълнуващо литературно пътешествие. Изключително приятна за четене, тази книга ще ви накара да погледнете колко струва самолетният билет за Париж, да си сипете чаша червено вино и да помечтаете.
