fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Периодичната система“ призовава да не губим доброто в себе си

4 мин.

Ето какво се случи. Един следобед ми се дочетоха разкази – доскоро най-любимата ми литературна форма. Съвсем наблизо се спотайваше „Периодичната система“ на Примо Леви. Леко не се разбирам с точните науки и затова успешно я игнорирах до онзи момент – лаишко подсъзнание. Прочетох краткия предговор на Фабио Леви. Влязох в интернет и си поръчах трудната за намиране „Нима това е човек“ на Примо Леви, предизвикала интереса ми от въпросния предговор. Минаха дни, книгата пристигна. Трябваше да изтече още почти цяла година, за да прочета първия разказ от „Периодичната система“ (21-о заглавие от поредицата „Кратки разкази завинаги“ на „Жанет 45“, превод от италиански Нева Мичева).

Уводът ми звучи тромаво и хаотично, но такава бе и ситуацията. Не знам защо отбягвах „Периодичната система“ толкова дълго, но след като се зачетох, неразбирателствата помежду ни изчезнаха.

Сборникът е съставен от 21 разказа. Всеки от тях носи името на химичен елемент – от аргон, през фосфор и злато, до въглерод. И всеки от тях споделя спомен от живота на италианеца. Той е химик, но за него химията не е просто професия. Тя е тръпката, съпътствала живота му, и негова споделена любов. Вижда я във всичко. Усеща магията и тайнствата й и със страст опитва да потопи читателите във вълнението си. И успява. Примо Леви пише толкова красиво и простичко за сложните химични процеси и взаимодействия, че изпитах тъга от пропуснатите в ученическите ми години шансове и аз да се докосна до тази магия.

Освен това е лаконичен. Или по-точно подбира думите прецизно и в малко страници прочиташ много. Усещам как всяка история е чистена упорито, за да се ошлайфа до сегашното си звучене. А ако напротив – писмената реч на този италианец се е зародила спонтанно в настоящия си вид, то значи Примо Леви е същински езиков бижутер. Харесва ми как разнообразява стила си. Както всеки химичен елемент има собствен характер и особености, така е и с тези разкази. Някои са по-лирични, други – романтични, трети са почти вълшебни, други – ежедневни. Мой любимец се оказа „Олово“ – оригинална и забавна фентъзи небивалица, изградена с богато въображение и чувство за хумор.

Бременността траела три дни, подир което жената раждала и веднага нареждала на отрочето: „Я донеси ножиците и запали лампата, че да ти срежа пъпната връв“.

По време на Втората световна война еврейският произход на автора го превръща в мишена. Тъжен факт, споходил милиони души през тези години. Живеейки под постоянна заплаха да бъде разкрит и отведен в един от смразяващите лагери на смъртта, Леви успява да запази доброто в себе си. Не се озлобява срещу хората, не се превръща в жертва. Съхранява обичта си към живота и това е забележително. Дори когато години по-късно попада в Аушвиц, волята му не е пречупена. Спомня си за онези времена с тъга, неразбиране на ширещата се безчовечност и огромна благодарност, че е успял да съхрани живота и духа си.

„Периодичната система“ е красиво и оригинално оформена автобиографична творба. Но е и нещо повече. Тя е своеобразна двойна молба от автора. На първо място – да се отпуснем в обиграните му научни ръце и да погледнем на химията като на нещо красиво, съпътстващо ежедневието ни и свързващо ни с миналото и бъдещето. От друга страна, Примо Леви ни моли да останем добри. Да не се вкопчваме в горчилката, злобата и самосъжалението. Животът понякога е труден за преглъщане, но накрая позитивните моменти винаги са повече. Точно те заслужават да бъдат помнени и споделяни.

Други ревюта за книгата можете да прочетете при „Книжен Жор“, както и в блога „Thought Tourist“