fb
Ревюта

„Писането“ – кой казва, че да си майстор е лесно?

2 мин.

Писането. Професионалните тайни на майсторите в литературата„Писането е начин да говориш, без да те прекъсват.“

Жул Ренар

„Писането. Професионалните тайни на майсторите в литературата“ (изд. „Милениум“, под съставителството на София Петрова) е много приятна книга, която събира вдъхновяващи цитати на български и чуждестранни майстори на перото.

И ако си мислите: „Оф, още една книга с цитати!“, трябва да ви предупредя, че тази не е от обичайните и ще ви изненада.

Цитатите с „професионални тайни“ са грижливо събрани и разделени в 21 раздела –  започваме с „Четенето“ и „Мотивацията“, преминаваме през „Сюжет“ и „Герои“, за да приключим с „Животът на писателя“ и „Съвети за писането“.

Последните преминават в лични съвети и правила на Хенри Милър, Зейди Смит, Маргарет Атууд, Нийл Геймън, Фридрих Ницше и „Съвети към себе“ си на Пламен Дойнов. А малкото бижу в края на книгата са кратките биографични бележки за всеки от цитираните автори.

Ако се опитам да обобщя, би се получило следното:

Писането е самотно занимание, въпрос на постоянство и неустоимо желание да кажеш нещо, което трябва да бъде казано.

Изтрий всички излишни думи и убий фаворита си, без да забравяш, че всяка първа чернова е боклук.

„Всичко е вече написано. За щастие още не всичко е помислено“, затова премълчавай повече, отколкото разкриваш, остави героя сам да се оправя и наистина внимавай с точките! И с удивителните. ;)

Пиши „дума по дума“, разказвай с действия, следвай интуицията си и бъди себе се; ти не си Пруст – примири се. Писането е въпрос на самодисциплина, но най-важно е четенето.

Възпитай в себе си (ако не ти е вродено) чувство за мярка и към детайла. Единствено яснотата предизвиква ефект, който си заслужава. Вслушвай се в критиките, но бъди взискателен към критиците си.

Когато стилът ти спре да издава какъвто и да било признак на усилия и махнеш всичко излишно, творбата ти може би ще оживее.

А за финал се присъединявам към пожеланието на Рей Бредбъри:

Желая ти боксов мач с Творящата Муза, който да продължи цял живот.
Желая ти лудост и глупост, и умопомрачение.
(…)
Което всъщност значи – желая ти да си влюбен всеки ден през следващите двайсет хиляди дни. А извън тази любов, забелязвай света!