fb
Ревюта

„Питър Нимбъл и неговите фантастични очи” – в света на детските книги

3 мин.
Peter Nimbal i negovite fantastichni ochi Djonatan Oksiar

Peter Nimbal i negovite fantastichni ochi Djonatan OksiarНаскоро с няколко колеги си говорихме за книгите, които сме чели като малки – не вечните класики като „Пипи Дългото чорапче”, „Том Сойер” или което и да е любимо заглавие, за което се сетите, а новите романи, които са се издавали тогава. Жалко, че нищо не се открои особено ярко в паметта ни. Ето защо се замислих какви книжки бих купувала един ден на моите деца. Какво бих се радвала те да четат? Каква ли ще е поредната мода, която ще повлече въображението им? Как ли ще изглеждат книгите за деца след петнайсет-двайсет години?

Точно по това време започнах „Питър Нимбъл и неговите фантастични очи”. Книга със също толкова фантастична корица, дело на Стоян Атанасов. „Студио Артлайн” винаги отдават подобаващо внимание на оформлението на изданията си и обличат историите си много красиво, което ги прави едни от моите любимци. Как да не искаш да имаш подобно съкровище в библиотеката си?

Романът, както е лесно да се досетите, разказва историята на десетгодишния Питър Нимбъл. Питър е сляпо момче, сирак, който прекарва детството си на улицата, отмъквайки портмонетата на невнимателните граждани. Недъгът му обаче го превръща в най-великия крадец на всички времена – останалите му сетива са свръхчувствителни и го превръщат в ловък разбивач на всякакви ключалки. За зла беда наивността му играе лоша шега и го вкарва в лапите на злия господин Сиймъс, който използва момчето като слуга. Животът на Питър обаче е на път да се превърне в голямо приключение, след като любопитството му го отвежда на острова на двамата чудаци господин Паунд и професор Кейк. Островът съхранява стотици стъклени бутилки с послания за помощ и едно от тях е предназначено точно за нашия велик крадец. Мисията му е да открие Изчезналото царство и да помогне на обитателите му. Негово оръжие ще бъде магическата кутия с три чифта очи – златни, ониксови и смарагдови, които, както можете да се досетите, са вълшебни и могат да бъдат използвани само от слепия герой. Герой, чиято истинска самоличност всъщност е най-голямата загадка.

Книгата е много приятна и ненатоварваща, написана с въображение, лек хумор и на места задължителните за подобен тип четива поуки. Джонатан Оксиър често разнообразява обстановката, въвежда много нови герои и ги вкарва във всякакви напрегнати ситуации, така че действието нито се забавя, нито доскучава.

Що се отнася до въпросите, които си зададох в началото, „Питър Нимбъл и неговите фантастични очи” ми даде някои отговори.

Не бих се учудила, ако един ден детските герои бъдат някакви невъзможни за моя бъдещ родителски ум същества, които ще ме хвърлят в недоумение и ужас, както вампирите и зомбитата от време на време карат баща ми сериозно да се мръщи. Има обаче един класически стил на разказване на истории за деца, който няма да изчезне. Дълбоко залегналите в приказките ценности и поуки са си все същите – доброто побеждава злото, приятелството е най-големия дар и никога не трябва да губиш вярата в себе си. Образите може и да се променят, но посланията едва ли.

Макар леко да съм надраснала възрастта, за която е предназначена историята на Питър Нимбъл, определено ми беше приятно да се завърна за малко към лесния, познат и изпълнен с приятна носталгия сюжет. Препоръчвам и на вас от време на време да си правите такива почивки за душата.