fb
Ревюта

Разголени жените, любовта и една косатка в „Почти всичко за жените и малко за делфините”

5 мин.

Руската литература, извън Братя Стругацки и няколко други фантасти, ми е напълно непозната. Затова, когато ми попадна „Почти всичко за жените и малко за делфините“ (изд. „Милениум“), колкото се засрамих, толкова се и заинтригувах. Направих кратка справка кой е авторът – Анатолий Малкин, един от най-известните и обичани руски телевизионни режисьори, който има зад гърба си впечатляващо творчество зад камера и още няколко белетристични творби. Тази информация беше предостатъчна да ме убеди, че книгата му е добър повод се запозная със съвременната руска литература, встрани от фантастичния жанр.

Зад страхотната червена корица, дело на Капка Кънева, се крият историите „Почти всичко за жените и малко за делфините“ и „Живот, изгубен за живот“. И двете ни разказват за на пръв поглед съвсем обикновени мъже – те са на средна възраст, живеят сами, а мястото на жената до тях е вакантно. Липсва им особен порив за живот и цел в него, а смъртта им е като стара приятелка, с която понякога флиртуват, а друг път отблъскват.

Дали това означаваше, че и аз изпитвам същия страх пред жените, какъвто и той? Само че той така и не бе успял да ги подчини. Защото не е знаел как да  ги направи щастливи.

Това казва Грегорий Илич Ростов за Сталин, докато се намира в една от неговите вили. Грегорий Илич е именно мъжът, който знае почти всичко за жените и малко за делфините. Или обратното. Животът го е сблъсквал с много екземпляри и от двата вида – делфини и жени. Едно нещо поне е постоянно – името на всичките му благоверни е Олга, с което той си позволява да се заиграе без тяхно знание. Така съдбата му се преплита с Първата Оля, Воля, Троля и Оля-Оленка. Единствената женска, която обаче винаги се радва да го види и при която и той самият постоянно се връща, е косатката Катка.

Животът на Григорий Илич е измамно безметежен и протяжен, защото той не гледа далеч в бъдещето. Събитията около него се вихрят, разминава се със смъртта на един дъх разстояние, но някак успява да виси безтегловно в цялата вихрушка. До самия край, в който също се потапя някак леко и вижда за последен път образа на любимата си женска.

В „Живот, изгубен за живот“ редом с Глеб Григориевич главна героиня в историята е самата Москва, а през нея и цяла Русия.

Само заедно с хората, с тяхната суета, блъскане, с характерното им брауново движение, това пространство се напълваше с диханието но живота и се превръщаше в живо място.

Глеб сякаш е белязан да изпита на свой гръб всички промени, настъпващи в страната. Когато вече 50-годишен се обръща назад и разравя спомените си, те са не само низ от лични драми и победи, но обрисуват и портрет на Русия. Както и при самият автор Анатолий Малкин, при Глеб Григориевич това става през лещата на обектив. Освен фотоапарата, миналото и принадлежността му са другите негови постоянни спътници, дори когато е на експедиция на хиляди километри от родината си. Жените в живота му идват и си отиват, но всяка му дава по нещо, което остава вкоренено в него – снимки, угризения, въпроси, съмнения, любов.

Анатолий Малкин (снимка: Российская газета)

Всъщност „Почти всичко за жените и малко за делфините“ не е просто роман за любовта. Тя така витае из бурния живот на героите, че е като кислорода – неделима част, която дори не я забелязваме, защото се е сляла с нас. В книгата има много повече – за живота, за щастливите случайности и неочакваните превратности на съдбата, за човешката природа. Разбира се, между страниците й също се разлива мазна водка, похапват се пирожки с риба, тук-тамe мирише на апетитен борш, старите руски песни звучат приглушено някъде в далечината, а се случва и да се разминем с някого по коридорите на Ермитража.

За разходка из автентична Русия малко спътници са толкова подходящи, колкото Анатолий Малкин. Един от пионерите в руската телевизия, той стои зад създаването на някои от най-популярните програми в Русия, като „Взгляд“, „Времечко“, „12 етаж“ и е лауреат е на редица държавни отличия за принос в авторското кино и телевизия. „Взгляд“ срещаме и в романа, както и други значими места и събития, от които можем да обогатим сведенията и представите си за Русия. В романа си Малкин рисува картини не по-зле, отколкото на екрана, само дето тук имаме свободата да си представяме образите както пожелаем.

Признавам, че в началото бях крайно объркана от тази творба, защото търсех някаква стабилна логика и последователност. След няколкодневна борба се отказах от този си подход и оставих книгата просто да ми се случи. С новата тактика остатъкът от романа не само страшно ми хареса, но и ме вдъхнови да се оглеждам за други руски автори.