fb
10, които...Специални

Поетите, които спечелиха Нобелова награда за литература – част 2

8 мин.

„Поезията е тайната религия на модерното време,
кралица на изкуствата и на всички човешки дейности“

Октавио Пас

Тематичната ни Седмица на поезията е към своя край. Благодарение на нея като двигател на любознателността имахме щастието да попаднем на подробен материал за всички Нобелови лауреати от създаването на наградата до днес, за който благодарим на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ – Шумен. Представяме ви втората част на „Поетите, които спечелиха Нобелова награда за литература“.

Тенденцията да се отличават поети не само за приноса им към поезията, но и за влиянието им върху обществото, отразяването на времето и духа му, се запазва. След 1960 г. са забелязани и оценени творци от малки страни като Гърция, Чехия, Полша, а голямата изненада на века е връчването на Нобеловата награда за литература на Боб Дилън през 2016 г. Научете повече при нас.

Сен-Джон Перс (1887-1975)

Сен-Джон Перс е литературен псевдоним на френския поет и дипломат Мари Рене Огюст Алексис Сен-Леже. Той работи в Министерство на външните работи и във френското посолство в Пекин. През 1940 г. изразява несъгласие с официалната френска политика по отношение на Третия райх в Германия и настъпващия фашизъм. Отнемат му френското гражданство и поетът емигрира в САЩ. През 1960 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за „извисения полет на въображението и въздействащата образност на поезията му, която отразява неговото време“.

Георгиос Сеферис (1900-1971)

Георгиос Сеферис е изкусен преводач на френска поезия и известен дипломат. Остава в литературната история като един от най-значимите поети на XX век. След публикуването на първите му творби е наричан още „поет на бъдещето“. Стиховете му се отличават с класическа простота и са повлияни от античната мисъл и дух. През 1963 г. получава Нобелова награда за литература за „забележителните му лирични творби, вдъхновени от дълбокото усещане за гръцкия свят на културата“.

Нели Закс (1891-1970)

Немска поетеса, драматуржка и преводачка от еврейски произход. На 18-годишна възраст пише стихове в класическа рима, в противовес на господстващия по това време експресионизъм. През 1940 г., когато започват гоненията на евреите, много нейни роднини изчезват. Самата Нели Закс емигрира в Швеция, приема шведско гражданство и посвещава творчеството си на Холокоста. През 1966 г. в Дортмунд е основана ежегодна литературна награда на нейното име. През същата година получава Нобелова награда за литература като „признание за творбите ѝ, отразяващи съдбата на евреите със затрогваща сила“. Разделя приза с Шмуел Агнон.

Пабло Неруда (1904-1973)

Чилийски писател, поет, дипломат и едно от най-великите имена в световната поезия на XX век. Започва да публикува стихове през 1920 г., но „Двайсет стихотворения за любовта и една отчаяна песен“ от 1924 г. е първата му книга, предизвикала международен отзвук , и едно от най-популярните заглавия в испаноезичната литература за всички времена. През 1971 г. е удостоен с Нобелова награда за литература като признание за поетическата сила, с която пресъздава съдбата и мечтите на народите от Латинска Америка, както и за „солидарността му с потиснатите и преследваните по цял свят“.

Одисеас Елитис (1911-1996)

Гръцки поет, прозаик и есеист. Истинското му име е Одисеас Алепуделис, а псевдонимът Елитис е изведен от думите свобода, Гърция, надежда и Елена (като символ на красотата). Интересно е разбирането на Елитис за поезията като третото състояние на духа – нито радостно, нито тъжно, при което противопоставящите се сили престават да съществуват. През 1979 г. получава Нобелова награда за литература за „поезията, която на фона на гръцката традиция описва борбата на съвременния човек за свобода и съзидание“.

Ярослав Сейферт (1901-1986)

Чешки поет и журналист, наредил се сред първите писатели, които отричат сталинизма и се обявяват в защита на постиснатите творци. Възприемат го като твърде либерален и властта го преследва, но въпреки това става председател на Съюза на чехословашките писатели. Подписва и Харта’77 за спазване на човешките права в Чехословакия. През 1984 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за „поезията, която надарена със свежест, чувственост и богато въображение, създава един либерализиран и доминиращ образ на непобедимия дух и многообразието на човека“.

Уоле Шоинка (1936)

Нигерийски поет, драматург, белетрист и критик. Семейството му принадлежи към западноафриканското племе йоруба, чиято богата митология вдъхновява драматургичното творчество на Шуинка. Участва и в обществения живот на Нигерия – противопоставя се на „негрофилите“, които издигат в култ традициите и миналото на Африка и се обявяват против европейското влияние, докато Шуинка се застъпва за модернизация на културата. През 1986 г. получава Нобелова награда за литература за „откриване на широка културна перспектива и за поетично пресъздаване драмата на живота“.

Йосиф Бродски (1940-1996)

Руски поет, в чието творчество Ана Ахматова открива най-надарения глас на неговото поколение. През първите години от живота си преживява обсадата на Ленинград. Признава, че е взимал книги отвсякъде, дори и от боклука. Научава английски и полски, като развива задълбочен интерес към класическата философия, американската и английската поезия. Обвинен е в социален паразитизъм, осъден и заточен е, а впоследствие и изгонен от страната си. Емигрира в САЩ. Преподава в различни университети, включително и в Кеймбридж. През 1990 г. е възстановено съветското му гражданство. През 1987 г. получава Нобелова награда за „литературно творчество от изключителен мащаб, белязано от дълбока интелектуалност и поетичност“.

Октавио Пас (1914-1998)

Мексикански поет, есеист, публицист и дипломат, едно от най-значимите имена в латиноамериканската литература на XX век. Първата си стихосбирка публикува едва 19-годишен, а по-късно заявява, че за него „поезията е тайната религия на модерното време, кралица на изкуствата и на всички човешки дейности“. Основател е на литературна група „Талиер“, обединяваща светоусещането на новото творческо поколение. През 1990 г. получава Нобелова награда за литература за „вдъхновено творчество с широки хоризонти, характеризиращо се с чувствена интелигентност и хуманистична насоченост“.

Вислава Шимборска (1923-2012)

Полска поетеса, есеистка, преводачка. Поетичният ѝ стил се основава на традициите на поезията на XX век и на хуманизма. Стиховете ѝ са изпълнени с ирония, парадокси и шеги. Произведенията на Шимборска са преведени на 36 езика и издадени в 18 държави. Носителка е на множество престижни отличия. През 1996 г. е удостоена с Нобелова награда за литература за „поезия, която с пределна точност описва историческите и биологичните явления в контекста на човешките реалности“.

Томас Транстрьомер (1931-2015)

Шведски поет и преводач, който практикува като психолог. Томас Транстрьомер е най-превежданият шведски автор и един от най-превежданите в скандинавските страни изобщо. Творчеството му не е особено внушително по обем, но с всепризната значимост. Критиците оценяват високо поетичните му произведения заради тяхната достъпност. Поезията му е преведена на повече от 60 езика. Стихотворенията му са вдъхновени от шведските зими, смяната на сезоните и осезаемата, изпълнена с настроение красота на природата. Пътува много, включително на Балканите, живее с музиката, самият той свири на пиано и орган. През 2011 г. получава признанието на Шведската академия за поезията си, чиито образи предоставят „свеж достъп до реалността“.

Боб Дилън (1941)

Боб Дилън е роден на 24 май 1941 г. в американския град Дълут, Минесота, с името Робърт Алън Цимерман. От началото на кариерата си през 1962 г. той създава 37 албума, 58 сингъла, 11 албума, записани на живо, и редица компилации. Носител е на 12 награди Грами от общо 43 номинации, както и по една награда „Оскар“ и „Златен глобус“.

През 2016 г. Дилън става първият музикален изпълнител и текстописец, отличен с Нобелова награда за литература. Тя му е връчена „за това, че е създал нови поетични създаването на нов поетичн изказ в рамките на голямата американска традиция в писането на песни“. Дилън е и първият Нобелов лауреат след Джордж Бърнард Шоу, носител и на „Оскар“.

Постоянния секретар на Шведската академия Сара Даниус допълва:

В продължение на близо 54 години той не спира да се преобразява – като започнем от албума Blonde on Blonde, който е изключителен пример за неговите гениални рими, строежа на строфите му, гениалния му начин на мислене. Може и да изглежда изненадващо, но ако се върнем 5000 години назад във времето, поемите на Омир и Сафо са създадени, за да бъдат изпълнявани на живо. Същото е с Дилън, вероятно най-великия жив поет.

Нека завършим този исторически обзор с една от най-известните песни на Боб Дилън и да вярваме в посланието на Октавио Пас, цитирано в началото.

Първата част на „Поетите, които спечелиха Нобелова награда за литература“ можете да прочетете тук.