Loading Map....

Дата/час
05/04/2023
19:00 - 20:30

Място
Младежки театър „Николай Бинев“
бул. "княз Александър Дондуков" 8
София

Категория


Премиера на новото издание на „Вълшебната планина“ от Томас Ман
На български съществува един превод на „Вълшебната планина“ – впечатляващ, облагороден от красотата на позабравения и скрит под финия воал на времето български език. Правен е в началото на 70-те от Тодор Берберов и е излизал в три издания преди настоящото – през 1972-ра, 1984-та и 2000-та година. Значи най-малко десетина години този ключов световен роман липсва на българския книжен пазар.
Решението да подготвим ново издание на една от най-важните книги на 20. век е опит да бъде запълнена тази липса в цялостния културен пейзаж. А и разбирането на още няколко книги от каталога на издателство ICU би било ограничено и непълно, ако „Вълшебната планина“ не получи нов контекст и вниманието на днешните читателски поколения.
С участието на Майа Фратева-Разбойникова и Тодор П. Тодоров
Модератор: Биляна Курташева
Думи за начало: Невена Дишлиева
Преводача Тодор Берберов ще представи Ренета Килева-Стаменова
Проф. д.ф.н. Майа Разбойникова-Фратева преподава немскоезична литература в Катедрата по германистика и скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитила е дисертация в Лайпцигския университет. Хабилитира се през 2003 г., а от 2015 г. е професор по немскоезична литература. Научните й интереси са свързани с литературата, писана от жени, биографичната художествена литература, реалистичната литература на 19. век, литература и памет, транскултурност и интеркултурност, социални роли в литературния дискурс, интермедиални взаимодействия и др. Изследванията й са концентрирани върху литературата на 19., 20., и 21 век. Превежда научна и художествена литература.
Доц. д-р Тодор П. Тодоров е доктор по философия и доцент във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където преподава „Философия на средновековието и ренесанса“, „Философия на арабското средновековие“ и води курс по културна и социална теория и история на фотографията в специалност Културология. Автор на два сборника с разкази и на романа „Хагабула“ („Жанет 45“, 2022). Негови разкази са публикувани на немски, английски, гръцки, хърватски. Разказът му „Ван Гог в Париж“ печели наградата „Рашко Сугарев“.
Доц. д-р Биляна Курташева e доктор по теория и история на литературата, главен асистент в Нов български университет. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгите „По ръба на сравнението. Яворов и Ролинг Стоунс и други не/възможни интертекстове” (2018, номинация за национална награда „Христо Г. Данов”) и „Антологии и канон: антологийни модели на българската литература” (2012, Национална награда „Южна пролет” за литературна история и критика). Курташева е била съосновател и редактор на независимото списание за литература „Витамин Б” (1996-1999). От 2000 г. е главен редактор на сп. „Следва”, издание на НБУ за университетска култура, изкуства и хуманитаристика. Като изследовател е работила по свои проекти в CAS, София, и IWM, Виена. Съавтор на Учебник за профилирана подготовка по литература за 11.-12. клас, модул „Диалогични прочити” (София: Просвета, 2020).
Доц. д-р Ренета Килева-Стаменова е доцент по Теория и практика на превода (немски език) и преподавател в специалност Немска филология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1985 г. Специализирала е в Хумболт Университет Берлин, в университетите в Лайпциг, Саарбрюкен, Виена, Гьотинген. Научните й интереси са свързани с общотеоретеоретични въпроси на превода, както и с проблеми на превода на специализирани и литературни текстове в двойката езици немски-български, на контрастивната текстология, лексикографията, дидактиката на превода, рецепцията на немскоезична литература в България и на българска литература в немскоезичния регион.
Събитието е част от постоянната кампания „Домът на думите“ на Младежкия театър, който има за цел да създаде мост между зрителите и създателите на добра литература. Защото думите са най-силното оръжие, с което си служим, и са достойни за най-високата трибуна – сцената