fb
10, които...ПанаирътСпециални

Препоръките на „Аз чета“ за Панаира на книгата (8 – 13 декември)

24 мин.

Панаирът на книгата може да бъде един много забавен лабиринт. Хиляди читатели се отправят на мисия в търсене на перфектната книга – за себе си или за подарък на любим човек. Почти като във вълшебна приказка. Нали знаете кое е най-характерно за вълшебните приказки? Че героят винаги получава вълшебен предмет, който да му помогне да се справи с препятствията.

Представяме ви списъка с препоръки на екипа на „Аз чета” – да ви бъде верен помощник в книжните приключения и търсения! Да ви напътства из дебрите на НДК и да ви отведе при най-хубавите книги.

Kufarut-na-brat-mi-Nevena-Dishlieva-KrustevaНа първо място по препоръки е „Куфарът на брат ми” (съставител – Невена Дишлиева-Кръстева). С цели пет независими препоръки (от Деси, Павлина, Милена, Лора и Мила) това е една от най-четените и емоционално приемани от нашия екип книги. „Книгата събира историите за пътя на различни прекрасни хора, които говорят откровено за търсенето и намирането на себе си и на мястото си. Време беше болната тема за емиграцията да се осмисли през личната призма, без натрапен драматизъм”, казва за нея Деси, а Лора допълва: „Резултатът е многофасетен диамант, който отразява имиграцията/емиграцията по 22 различни начина. При някои от отраженията ще се почувствате сякаш стоите пред огледало.” Милена прие книгата много лично, а обобщението оставяме на Пав:

По празниците е важно да намираме пътя към дома, независимо дали това е човек, къща, държава или целият свят. Една книга, която провокира да търсим себе си в глобалната картинка на пътя – около нас и вътре в нас. 

an-patchet-belkantoВтора в списъка ни е „Белканто” от Ан Патчет със специалната препоръка на Стефани Калчева и Преслава Колева. На пръв поглед история за терористи и заложници, това е силен психологически роман, който с всяка страница става по-задълбочен, истински и пристрастяващ. Редица морални въпроси, на които е много трудно да се даде еднозначен отговор. Защото нямаме равен старт в живота – някои са орисани да получат образование, семейство и подходяща среда, а други са родени в джунглата и не могат да четат и пишат. Освен интригуващите съдби в книгата, ще чувате и музика в главата си, защото всичко започва от един концерт на оперната прима Роксан Кос. Заложническата криза се превръща в нещо неочаквано, а музиката властва и покорява душите на похитители и похитени. „Белканто” е книга за човешкия стремеж към красота, съзидание и любов, който успява да надделее навсякъде и при всякакви условия.

Отново с две номинации е „Убийството на художника” от Луиз Пени, „защото всички фенове на криминалните истории имахме нужда от тази свежест и разнообразие. Едно прекрасно канадско селце ни посреща в уюта на зеленината си и ни кара да се чувстваме като в къщата на баба. А Луиз Пени пише прекрасно!”, казва Митко Аврамов. Милена Златарова допълва препоръката: „Първата книга от една криминална поредица, която ще ви очарова. Неповторимата атмосфера на идилично канадско селце и сърцатият професионалист инспектор Гамаш ще ви накарат трескаво да отгръщате страница след страница до самия край”.

„Бежанциbezhantsi е класически изграден роман със солидна историческа основа, който впечатлява с правдивото и човешко представяне на съдбата на беломорските бежанци. Езикът на Весела Ляхова пресъздава характерната за времето атмосфера, а суровите житейски удари, които героите й понасят няма да ви оставят безразлични. (Лора Филипова)

Валс на раздяла“ от Милан Кундера за тези, които обичат интелигентната ирония и сарказма на Кундера. В този роман те отново водят героите към тоталното объркване и разграждане на ценностите. (Десислава Желева)

Влакът на сираците“ – трогателна и драматична история, която е разказана изключително увлекателно. Романът ми допадна с добре осмислената тема за сираците, последователният и откровен поглед върху миналото и настоящето на главните героини. Книга за онези хора, които често нямат избор в живота си, но съумяват да запазят своя дух непоклатим. (Милена Трендафилова)

Внимание, психоспусък!“ на Нийл Геймън – абсолютно пристрастен избор, крайно субективен и изцяло емоционален, но пък сигурен, защото в този сборник ще намерите някои от най-добрите попадения на любимия Геймън. „Внимание, психоспусък!“ приютява фентъзи, научнофантастични и хорър разкази, неопределимо чаровни шантавелщини и чистокръвни геймъновщини, които не могат да се вкарат в стандартните категории. Потърсете „Внимание, психоспусък!“, ако чувствате, че нивата на нормалност в живота ви са се покачили твърде рязко и изпитвате спешна нужда от доза необикновеност. (Габриела Кожухарова)

V razredeniya vazduh - Jon KrakauerВ разредения въздух“ – книга за най-високия връх на Земята Еверест (8848 м.). Авторът Джон Кракауер участва в комерсиална експедиция за изкачване на Еверест. Той успява да „възседне върха на света, стъпил с единия крак в Китай, а с другия в Непал”, но 8 души загиват в същия този ден: 10 май 1996. Има ли една единствена истина за трагедията? Кракауер се опитва да намери верни отговори както той е видял случилото се. Гледайте филма по книгата – „Еверест“. (Петрана Петрова)

„Всеки ден“ oт Дейвид Левитан  – янг адълт роман, който ме накара да поразмишлявам върху човешките отношения. Главният герой всеки ден се поставя в чужди обувки, гледа света през чужди очи, опитвайки се да балансира между това да бъде себе си и да опази приемника, който го е приютил за денонощието. Кара ни да потърсим разликите между това, което виждаме и това, което се крие вътре в нас. Кое е това качество, което ни определя като личности – начина ни на мислене, реакциите ни, физическото ни тяло или душата ни. (Гергана Петрова)

„Все още Алис“ разказва историята на Алис – популярен професор в Харвард с диагноза Алцхаймер. Романът описва развитието на болестта през погледа на болния – от малките ежедневни несигурности до по-големите и значими моменти, в които умът остава безмълвен, щом човек има нужда от него. Книгата дава реална представа за болестта на Алцхаймер, която ограбва опустошително личността на човек, крадейки спомените, но и надеждата, че животът ни макар и кратък е безумно красив и трябва да го изживеем така както сметнем за най-добре. (Милена Петкова)

Vsichko zhivo e treva Klifard D. SaimakВсичко живо е трева – Старата любов ръжда не хваща – казват. Пристрастна съм към всичко на Клифърд Саймък и няма как да не изразя любовта си към преиздадената „Всичко живо е трева“. В нея писателят ни повежда в малко неизвестно градче, обградено от невидима преграда-похлупак, която отделя обитателите му от останалия свят. „Всичко живо е трева“ е книга, която отваря пред съзнанието на читателя портал към един напълно различно разумен свят и макар да започва като леко и шеговито четиво, книгата изненадва със своя психологически поглед към пукнатините на човешкото общество и мисъл. (Милена Петкова)

„Всички наши места“ на Дженифър Нивън е една от книгите, които ме разтърсиха тази година, разплака ме, трогна ме, впечатли ме безкрайно! С нетърпение очаквам и филмовата адаптация! (Милена Трендафилова)

Границата“ на Робърт МакКамън – чудесно написана фантастика, която има потенциал да се запечата трайно в ума на читателя. „Границата“ е от онези романи, в които започваш да живееш без да се усетиш, сливаш се със събитията и ставаш съпричастен с живота на героите. (Милена Трендафилова)

Гръцко кафе“ от Катерина Хапсали – чудесен роман за перфектното гръцко кафе, луди балкански истории, много любов, мъка, граници – и физически, и психически, митове и легенди. За мен цялата книга е щипка магия, която съчетава по един красив начин свръхестественото с реалното… Авторката признава, че в книгата има немалко биографични моменти. (Стефани Калчева)

Da se biesh s Ruben Wolf Markus ZusakДа се биеш с Рубен Улф“ от Маркъс Зюсак – започнах годината с този роман, изглежда ми логично да я завърша с него. Дванайсет месеца и десетки хубави книги по-късно „Да се биеш с Рубен Улф“ все още е моят фаворит за 2015-а. За два часа тихо четене тази прекрасна книга обобщава какви са последствията от това да си човек и да зависиш от сърце, което ту се страхува от всичко и те проваля, ту избухва в невъобразими прояви на смелост и самоотверженост и те спасява. Топлият, нежен стил на Зюсак е изключително подходящ за студено време, за безнадеждно настроение и за четене на един дъх. (Габриела Кожухарова)

Дете 44“ от Том Роб Смит  – безспорно най-увлекателният роман, на който попаднах през изминалата годината. Откакто премина през ръцете на цялото ми семейство и удовлетвори тримата най-придирчиви читатели, които познавам, дълбоко вярвам, че тази книга е всемогъща. Спокойно може да засрами по нива на чудовищност кървавите книги на Клайв Баркър, само че изродените същества на страниците й са по-банални и извадени директно от учебниците по история, вместо (за жалост) от нечие тревожно въображение. След цялото бясно препоръчване по неин адрес вече дори не са ми останали сили да я хваля. Искрено ви съветвам да не я пропускате. (Габриела Кожухарова)

Delyuziyata Bog - Richard DokinsДелюзията Бог“  е може би една от най-умните книги, на които съм попадала. Ричард Докинс поставя изключително важни теми относно религията и нейното място в съвременното общество по един интелигентен, рационален начин. Книга за толерантността, морала и етиката и имаме ли нужда от религия, за да бъдем добри хора. Книга, която е способна да промени гледната ви точка за света, който познавате, и за хората, живеещи в него. (Диана Василева – Дици)

Диво” от Емили Хюз. Защото възрастните също трябва да четат детски книги, които да ги провокират да бъдат по-искрени и да не се взимат твърде насериозно. Защото е изключително важно детските да бъдат красиви, да бъдат искрени и да позволяват на детския дух да бъде свободен. (Павлина Радославова)

Докато дишам“ от Георги Томов и Дейна Бренченс – за мен безспорно това е едно от най-хубавите попадения в родната литература тази година! Смислен и безупречно написан български роман, който се чете на един дъх! (Милена Трендафилова)

Дъщерята на скулптура - Туве ЯнсонДъщерята на скулптора„. Първата книга за възрастни на Туве Янсон носи силно автобиографични моменти, но е напълно освободена от принудата да следва конкретни факти. Истории, които са се случили или може би не са, но изпълнени с абсолютно доверие към детето Туве и неговия поглед към света. (Милена Златарова)

Елинор и Парк“ – Рейнбоу Роуъл е от онези книги с край, който едновременно харесваш и мразиш, и те изпълва с толкова много емоции. Влюбих се в героите, любовната история, в стила на писане на Рейнбоу Роуъл. Това е роман, който ни разказва за една невинна любов между двама тийнейджъри, които тепърва опознават себе си. Героите са представени толкова добре, че четейки, ги чувстваме истински познати, сякаш преоткриваме себе си в тях и съпреживяваме цялата им история. (Гергана Петрова)

Живота, какъвто го познавахме“ – първата част от трилогията „Последните оцелели”, която мислех, че ще е тийнейджърска, а тя се оказа много по-дълбока и истинска, отколкото очаквах. Краят на света никога не е изглеждал толкова реалистично и по човешки тъжно. За щастие, втората част ще излезе съвсем наскоро – в началото на Панаира! (Димитър Аврамов)

Izobretenieto na Hugo - Braian SelznikИзобретението на Хюго“ – Това е една от най-красивите, вълнуващи, пленителни, омагьосващи и удивителни книги, които някога са попадали в ръцете ми. Въпреки че или точно защото е детско-юношеска. Авторът не се ограничава в едно изразно средство, а описва чрез думи, рисунки и фотографии. Гениално е! (Бела Чолакова)

Квантова градина“ от Александър Чобанов поднася „букет“ от разкази в различни стилове, които илюстрират тревогата на съвременния човек от разпада на света около него. Героите се лутат в хаотична траектория от несбъднати решения и пропуснати възможности, а съдбите им се докосват по неочакван за тях начин. Всеки е затворен в черупката на своето съществуване, но цветята намират нейните пукнатини. (Милена Златарова)

Книга на тайните“ от Ерика Суайлър е магически роман, разказан толкова леко и приказно, че ми е трудно да си представя как няма да докосне поне една струна и у най-закоравелия читател. Ерика Суайлър е подбрала класически съставки при създаването на своята мистерия – главен герой Kniga na tainite - Erika Suailarв криза, загадъчна книга, ексцентрични персонажи с необикновени съдби и, разбира се, надвиснала опасност, която заплашва да преобърне света им. Романът ми припомни какво означава да четеш с най-искрено удоволствие, ей така, за кеф, без да търсиш възвишени истини или разкъсващи трагедии, а просто за да вкусиш една добре разказана история. (Габриела Кожухарова)

Книжарничката на острова“ от Габриел Зевин е книга за истинската и вечна любов – обичта към книгите, към словото, към писането. (Бела Чолакова)

Където за кратко е имало куче“ от Боряна Нейкова – задължителната книга с поезия за тази година. Поезията на Боряна е като нея самата – красива, ясна, чиста и елегантна. Лишена от проза и поза. (Десислава Желева)

Кутия за птици“ от Джош Малерман. Едва ли има нужда да пояснявам за какво се разказва в този роман. Много мнения се изписаха по въпроса, но трябва да призная, че дълго остана в ума ми след четене. Харесах заплитането на двете сюжетни линии – на миналото, в което светът загива, понеже хората губят ума си, и настоящето, където една майка се опитва да спаси двете си деца, без да използват зрението си. Неизвестността и въпроса защо човек би се отказал от най-важното си сетиво преследва читателя до самия край. (Милена Петкова)

Lunen tigar - Penelapi LaivliЛунен тигър“ от Пенелъпи Лайвли е красиво написан роман за безсмъртния копнеж по непостижимото. Клодия се превърна в един от любимите ми женски образи в литературата. Смела, своенравна, изключително наясно със себе си и света, но и свързана с всеки човек, преминал през живота й, а тази обвързаност я прави по-ранима отколкото може да понесе. Нейната история е историята на света, защото „ние всички оцеляваме в главите на другите“ и само спомените прекрачват всички граници.  (Цветомира Дукова)

Любовен еликсир” от Ерик-Еманюел Шмит разглежда вечната тема за любовта, това, което ни кара да се влюбваме и разлюбваме. Хитроумно вплетените препратки към класичeски произведения като „Опасни връзки“ на Шарл дьо Лакло и операта „Любовен елексир“ на Гаетано Доницети, както и неочакваният край, правят тази малка книжка изключително оригинална. Невъзможно е да не се разпознаете някъде сред остроумните реплики, разменени между Адам и Луиз. (Преслава Колева)

Ledeniyat drakonЛеденият дракон“ от Джордж Р.Р. Мартин  е чудесна приказка за малки и големи. Страховит дракон се сприятелява с малко и чудато момиче. Но вместо епични приключения, магията е просто фон, на който се разгръща темата за избора и цената, която всеки плаща за него. (Преслава Колева)

Марсианецът” от Анди Уеър – макар сюжетът да не е кой знае колко оригинален и да се простира на 400+ страници, за мен историята се изчерпва с краткото „човекът с тиксото на Марс”. Това, което отличава книгата от подобните й, е харизматичната личност на Марк Уотни с неговата безкрайна упоритост и непоклатимо чувство за хумор. Многото технически и научни подробности също ще ви очароват, макар да съм сигурна, че не съм единствената, която не разбра голяма част от тях. (Лора Филипова)

Между Рая и Адаmezhdu-raya-i-ada“ от Йон Калман Стефансон – Отдавна не ми се беше случвало да чета книга с ясното усещане, че това е следващият ми любим роман. Но този път знаех, бях убедена. „Между Рая и Ада“ ме разплака много пъти, уплаши ме също толкова, сви сърцето ми и ми показа зловещата красота на смъртта и загубата (която бих дала всичко да не срещна никога). (Десислава Желева)

„На живот и смърт” от Майкъл Роуботъм. Историята на главния герой Оуди Палмър е брилянтно изпипана и до най-малкия детайл, а развръзката ще ви удари с чук по главата. Защо някой би избягал от затвора в деня преди освобождаването си? В неговото изпълнено с ужаси бягство ще се сблъскаме с шерифа, който преди 10 години му е надупчил главата, ще узнаем мръсните тайни на сенатори и ще срещнем едно момче, което не трябва да си спомня какво му се е случило на четири години в гората. Можете ли да си представите що за психотрилър ще победи Стивън Кинг? Е, ще разберете с „На живот и смърт“. (Стефани Калчева)

Nie, lazhcite E. Lokhart”Ние, лъжците” от Е. Локхарт  е без съмнение една от най-добре написаните книги с неочакван край, която съм чела тази година. Кратка, напрегната, объркана. До последната страница, човек продължава да се колебае какво точно се случва в този материално извратен свят, в който живеят героите. Лъжите, интригите, манипулациите и фалшивите усмивки са част от ежедневието ни и сме го приели като нещо нормално. Но Локхарт успява с много малкo страници да ни изкара от зоната на комфорта и да ни накара да се огледаме и замислим. (Гергана Петрова)

Павилион за жени“ от Пърл Бък  е роман за безусловната любов, която е освободена от злободневни дребнавости и страсти, като ревност и притежание. Госпожа Ву и брат Андре може и да не са най-емблематичната двойка в историята на литературата, но оставят ярка следа в съзнанието. Книгата също така повдига завесата и разкрива живота на едно китайско семейство (малко преди комунистическата революция), с всички особености на една различна култура, която очарова, отблъсква и в крайна сметка си остава загадка. (Преслава Колева)

Писма до мъртвите с любов“ от Ава Дилийра. „Писма до мъртвите…“ е история за порастването и болката, причинена от неизбежните загуби в човешкия живот. Увлекателна и мъдра книга, която няма да ви остави безразлични и ще ви изненада с неочаквани обрати. (Цветомира Дукова)

Podchinenie - Mishel UelbekПодчинение“ от  Мишел Уелбек – истинска наслада за откровен почитател на Уелбек като мен. Неизбежно контекстуално, но и не съвсем основателно съдържателно обвързана с атентата срещу „Шарли ебдо“, романът е безпощадна дисекция на обществото, най-вече френското, но не само. (Деси Микова)

Погребани в небесата” от Питър Зукерман и Аманда Падоан – Главните герои тук са шерпите, изследва се личната им история и как са станали планински водачи. Единствена по рода си книга, с акцент върху етноса, йерархиите в него, финансовата зависимост в решенията им, готовността да заплатят дори с цената на живота си безопасността на клиента. Историята на хималайските шерпи се разказва през трагедия от 2008 г. след изкачване на върха К2 (8611 м), вторият по височина връх в света. (Петрана Петрова)

Пътешественикът във времето и неговата жена“ от Одри Нифнегър е роман за любовта като дом, в който изгубеният винаги може да се върне. Една от най-новите ми любими книги, написана със страст към всичко истинско и пълнокръвно в човешкия живот. Постоянното прекрачване в минало, настояще и бъдеще ме накара да се запитам дали бъдещето не определя миналото на героите… Но дори и посоката на времето да е само една, винаги ще съществува една жена, която търпеливо чака своя мъж. (Цветомира Дукова)

patuvane kam sebe si blaga dimitorvaПътуване към себе си“ от Блага Димитрова – в препоръките си досега изредих любими автори и спечелили сърцето ми романи, но ако трябва да посоча най-важната книга, която съм прочела през годината, това несъмнено ще е „Пътуване към себе си„. Блага Димитрова е трудна, бавна, времеемка и крайно обсебваща, но не съжалявам за нито една минута, прекарана в компанията на думите и историите й. Мъдрост, поднесена по този начин, е неописуемо ценна и може да промени живота ти. Това е. Не вярвам, че Блага Димитрова има нужда от допълнителни излияния, за да ви убедя да си я подарите. (Габриела Кожухарова)

Първите петнайсет живота на Хари Август“ от  Клер Норт е разкошен, многопластов роман за човека, времето и времето на човека. Хари Август е жертва на един почти непрестанен цикъл, като всяка негова смърт го води до един и същ момент – неговото раждане, за да изживее живота си отново, помнейки всеки предишен, който е изживял. Прекрасно разказана история, в която има много философия, морал и въпроси, книга, която те подхваща от първото изречение и не те оставя до последното. Една от най-прекрасните и стоплящи книги, които съм чела тази година. (Диана Василева – Дици)

Saraevsko Marlboro - Milenko YergovichСараевско Марлборо” от Миленко Йергович. За войната се пише трудно, чете се също трудно. Трудно е да не изпаднеш в прекалена натуралистичност, сантименталност, реваншизъм… в историческата фактология и обвинения към този и онзи. „Сараевско Марлборо” за щастие няма нищо подобно. Един сборник с разкази, който събира и концентрира Живота и всички негови проявления по време на войната – в малките детайли, в перфектните метафори, точно онези, които те хващат за душата. Истории, за онова, което не можем да си представим, че ни спасява и прави човеци, когато жестокостта сякаш е обърнала всичко наопаки. Малко меланхолична и все пак жизнеутвърждаваща, човекозватвърждаваща. (Павлина Радославова)

Светилата“ от Елинор Катън. Романът, който донесе на авторката си наградата Букър за 2013 г. , е изпълнен с мистерии и множество човешки съдби, които се преплитат по необикновен начин в търсене на златото и щастието. Нищо не е такова, каквото изглежда – постоянна е единствено промяната. (Милена Златарова)

Свещената билка. Тайният бележник на Фрида Кало“ от Ф. Г. Хагенбек  мистификация или автентичната биография на мексиканската икона, една от жените-легенди на XX век Фрида Кало? Нишката на романа е изчезналият таен бележник на Фрида, в който тя записвала невероятни рецепти, придружени от мнението й за приятели, известни личности, Диего (галено го наричала „шкембелията“). Фрида, жената, художничката, на която кръстница й е Смъртта. Магнетично написана история, рееш се между сън, действителност, готварски рецепти и се изкушаваш да пробваш лично за някой твой тайнствен любовник. (Петрана Петрова)

Stantsiya edinaiset - Emili Seint Jon Mandel„Станция единайсет”  от  Емили Сейнт Джон Мандел ме провокира за един самоанализ, който продължи почти обезпокоително дълго. Високо оценявам, когато някоя книга ме накара да мисля и за себе си. Затова дори да се абстрахирам от чисто художествените стойности на романа, пак бих го препоръчала с чисто сърце на всеки. Един чудесна книга за края на света и оцеляването на човека в пълната му гама от противоречивости. (Цветомира Дукова)

„101 отбивки“ е онзи изключителен пътеводител, който всеки българин трябва да има в библиотеката си! Истинско пиршество за всеки пътешественик! (Милена Трендафилова)

Седем добри години“ от Етгар Керет, защото израелецът е успял да се довери на читателите по начин, по който се доверяваш на дългогодишен приятел. Това е първият му сборник, издаден на български, в който фантастичното е изместено от личните истории, чрез които опознаваме него и цялото му семейство. (Димитър Аврамов)

„Тук има чудовища“ от Алан Сноу е чудна детска книжка, която много ми напомни на историите, написани от Роалд Дал. Прекрасно описани приключения в комплект с невероятни авторови илюстрации + герои, които не се забравят лесно! (Милена Трендафилова)

fadyr nash„Фадър наш“ от  Манос Вуракис е ярка критика към днешното консуматорско общество, поднесена със сатира и хумор. Пригответе се за Второто пришествие такова, каквото не сте си го и представяли, защото ще видите „лифтинг на християнската вяра, а всекидневният личен контакт с ближния ще стане следващата ориджинал мода на религиозния лайфстайл.” Главен виновник за него е Джес, втория син Божи, който ще преобърне представите ви за християнството. (Преслава Колева)

„Човешкото тяло“ от Паоло Джордано ме покори с безупречно разказаната история за битката на бойното поле и битката вътре в човека. Италианският писател притежава изчистен и суров стил, но няма да прочетете и една осъдителна дума. С лекота наслагва събития и картини, които постепенно се избистрят и заемат своята част от цялото, за да прозрем конфликта в дълбочина и да изберем своята истина. Прекрасна книга, която още дълго ще препоръчвам на всеки, който ме попита. (Цветомира Дукова)

„Шарлот“ от Давид Фоенкинос – биографичен роман за германската художничка от еврейски произход Yaponski razkaziШарлот Саломон, убита в Аушвиц на 26 години. Един от най-личните романи на френския автор Давид Фоенкинос, който работи по текста 8 години, дълбоко впечатлен от живота и личността на Шарлот. Красив текст за таланта и бурната любов в бурните времена на един от най-грозните епизоди в човешката история. (Деси Микова)

Японски разкази“  е изключителен двуезичен сборник с разкази, като всеки от тях ще породи желание да бъде четен отново и отново. Темите са на пръв поглед битови, нормални, човешки, но до една трогващи, натъжаващи, може би малко тежки. Всяка история е свързана с човека и неговите вътрешни борби, във всяка история се вижда как едно, на пръв поглед, незначително събитие, движение, действие може да се окаже изключително важно за нас. Разкази, в които се демонстрира японското майсторство за боравене с думите, техния символизъм и внимание към детайлите. (Диана Василева – Дици)