Втора вечер поред сънувам бял величествен тигър с пронизващи кобалтовосини очи. Не знам дали е от развинтената ми фантазия, или от корицата на книгата „Проклятието на тигъра”(изд. „Intense“), която е изумително внушителна. А може би и от двете. Факт е, че образът на тигъра е напълно пленяващ.
Ако сте един от онези хора, които отхвърлят тийн литературата като нискокачествена, можете да отстъпите назад още сега и да не продължавате да четете. Но знайте, че ще изпуснете възможността да се впуснете в един нов, вълнуващ свят, който по нищо не се доближава до приключенията на девойките с вампири. Добре де, може би съвсем малко, защото в главната роля е девойка.
„Проклятието на тигъра” на Колин Хоук започва с историята на забавна тинейджърка, която отива на летен стаж в цирка, и завършва с приключения в стил „Индиана Джоунс и Храмът на обречените”. Книгата е пълна с екшън. Препятствията, през които главната героиня преминава с подкрепата на своя верен тигър Рен, са напрегнати и опасни. Какъв тигър ли? Може би се досещате, че това не е обикновено създание, а много повече. Тигър, около който витае древно индийско проклятие, по чиито дири ще се впуснат героите на книгата. Някъде между страшните перипетии и намирането на ценни предмети, свързани с проклятието, персонажите ще израснат и ще открият повече за себе си и за най-силните човешки трепети.
В началото романът се чете буквално на един дъх, приключенията са безброй и сякаш устата ти постоянно е пресъхнала за още тръпка, а и за малко жарка, изпепеляваща любов покрай целия екшън. По-нататък обаче историята за жалост се размива. Осъзнах, че „Проклятието на тигъра” е първата част от поредица и навярно прекрасната авторка Колин Хоук е решила, че трябва да проточи още малко случващото се, за да има материал и за другите книги. На последните стотина страници тя се е погрижила да разклати напълно психологическия профил на своята героиня, така че колкото се може повече да заприлича на момиче, чакащо месечния си цикъл, напълно нерационално, мрънкащо и досадно.
Въпреки това действието те завладява дотам, че нямаш търпение да разбереш какво ще се случи във втората част. Проблемът е, че частите не са само две, а и все още не са издадени на български. Ето защо моят съвет е да изчакате да излезе поне още една, преди да се захванете да четете тази книга. Защото, когато бързо-бързо погълнете „Проклятието на тигъра“, има риск да се окажете изгубени и тъжни, трепетно очакващи продължението.
