fb
Ревюта

В „Райският проект“ поезията и психоанализата вървят ръка за ръка

4 мин.

Винаги чета Джеймс Холис с лека резервираност, но като я изключа, мога да заявя, без да преувеличавам, че думите му приемат характера на просветление. Преди години прочетох „Под сянката на Сатурн“, друг негов шедьовър, и тази книга завинаги промени отношението ми към мъжете. Започнах да ги разбирам, освен да ги обичам.

Посегнах отново към Холис по повелята на дълготрайно заболяване, като се биех в гърдите, че няма какво повече да науча за влюбването и любовта, тъй като знам всичко. Но нуждата от нещо юнгианско, същевременно нещо силно и здраво, в този момент ме принуди набързо да пристъпя към четенето.

„Райският проект“ (изд. „Lege Artis“) е впечатляващо резюме на реалността, която стои зад влюбването и напъните ни да заобичаме някой друг освен себе си. Книгата също би моглa да бъде нареченa обобщение на многотомното описание на човешките въжделения за спасение, на опитите ни да прехвърлим задачата на собствения ни живот върху някой друг и да се оттърсим от принудата да се държим като възрастни.

Донякъде бях познала. Нямаше какво ново да науча за илюзиите на влюбването, нито кой знае колко за процеса на заобичване, след като краткотрайният акт на обожание по другия лека-полека загуби своята сила. Книгата обаче отново успя да ме порази, и то в частта си, когато ставаше дума за Бог, за животозатрашаващата загуба на връзка с идеята за неговата сила, съществуване и форма и с цената, която плащаме за нашата цивилизованост.

Трябва да спомена и непрестанните препратки на автора към цитати от велики поетични творби, които не просто ми направиха добро впечатление, а ми доставиха истинска наслада. Съществува стар предразсъдък, че поетите и психоаналитиците са две различни племена и че вторите убиват поезията в живота, докато първите пишат за онова, което виждат, без да го разбират. Е, Джеймс Холис разби на прах този глупав мит, създаден от глупави хора и поддържан от още по-големи глупаци, макар или именно защото са интелектуалничещи личности.

Джеймс Холис (снимка: Goodreads)

Холис използва умело поетичните извадки – като иглотерапевт на човешката душа, който знае къде да забие иглите си, за да те излекува. Познанието си той демонстрира и подкрепя с многобройни примери от практиката си. Потвърждава отдавнашно мое заключение, че хората, които четат поезия и я използват в професионалния си път, са хора, достойни за уважение, хора от друга класа или направо каста, ако не и хора със син цвят на кръвта по заслуги.

Усещането за четенето на този блестящ психоаналитически анализ може да се сравни само с това от четенето на „Великия Гетсби“ на Скот Фицджералд. Ако сте гледали „Човек от луната“, в момента, когато комикът реши да покаже истинското си лице и в продължение на час чете „Великия Гетсби“, така че изгони цялата си аудитория, при „Райският проект“ става дума за същото нещо. Холис чете своето произведение пред нас, и то с такава вътрешна убеденост, толкова смело и с такава грижа за своите читатели, че стоиш, зяпаш и не можеш да помръднеш, докато всички край теб се разбягват от залата. Холис се извинява на бягащите, ако ги е отказал от идеята, че романтичната любов съществува, и уверява, че целта му е да разкрие истинското лице на любовта, а не да опровергае нейното фактологическо съществуване.

В крайна сметка „Райският проект“ е едно естетическо разголване от дрехата на собствените ни илюзии, задълбочен и изтънчен апотеоз на еротичната любов, която се изгражда, възпитава и отстоява в най-тежките моменти от човешкия живот – именно, когато разбираме, че не обичаме другия, а го използваме за да утвърдим влюбеността си в самите нас.