Александър Исаев мечтае да стане част от многобройните стройни редици на мениджърите от средните управленски нива, да се омъжи за „добра партия“ и да има пари, с които да посреща все по-нарастващите си нужди.
И в един щастлив ден сбъдва мечтите си. Животът му се подрежда като в приказка. Но защо идилията изглежда потискащо бутафорна?
Трудно е да се определи кога красивата приказка се превръща във филм на ужасите със зомбита. Някъде между чифт служебни обувки, които не са по мярка, поредното „сензационно“ риалити и първия фирмен одит у героя настъпват неочаквани вътрешни промени.
В началото на пробуждането си Саша е воден от омразата (към клиентите, към колегите си, към жена си, най-вече към себе си) и бясното желание за успех. Преминава през опиянение, страх, отчаяние, безразличие, безсилие, за да достигне до въпроса „Какво означава да се реализираш?“. Какво стои зад фразата „да успееш“ и защо хората с така наречения „нормален живот“ са като по правило отсъстващи?
Заплетени интриги, схеми за измами, животински забавления, които блестят с нищожните си цели… Нови и нови доказателства, че мечтаната корпорация, от която е част, е добре смазана машина. Месомелачка. Гениално изобретение на човешката алчност, което ще работи без всяка от съставните си части.
Ако сме се заблуждавали, че перпетуум мобиле не съществува, нека да помислим пак. Корпорацията задвижва сама себе си и дори отделя излишна енергия. Появилият се малък проблем – Световната икономическа криза, едва ли може да я спре.
Саша вече е много уморен да живее. И както често се случва в романите, когато достига дъното, среща любовта. А той не е подготвен за нея, защото не е предполагал, че може да помечтае за подобно щастие.
След една безпаметна нощ започва дългият път на нашия герой към… друго дъно. Въпреки собствените си желания, той не е способен да се откъсне от това, което счита за нормално, и затъва, затъва…
Цигарата изтля, изгаряйки пръстите ми, и не ми се щеше да се изправям, но се насилих, защото трябваше да вървя напред. Накъде ли? Нямах никаква представа…
На 33 Александър Исаев е изгубил всичките си заблуди (освен една – че може сам да вземе решение) и революцията идва. Но и тя е ялова, защото не е подчинена на нова идея, а е движена от пазарлъци за по-лек живот и повече пари. Корпорацията ще мине през всякакви сътресения, без да се случи абсолютно нищо, и така ще неутрализира всяка промяна. Крилете на истинската любов може и да са красиви, но ако се прекършат веднъж, не заздравяват.
„Роб“ (изд. „Персей“) е роман за системата и самотата на човека в нея. Системата, която живее в съставните си части, не може да бъде победена. Тя е овластена от човека, който доброволно се превръща във винтче от машината, за да се катери по етажите на успеха. И когато това винтче осъзнае, че горният етаж, който е покорило с цената на последното човешко късче в себе си, е само „долният корпус на друга сграда“… Има ли друг избор освен да полудее? Да се осъзнае?
„Роб“ – първата книга на Сергей Минаев, която чета, ми напомня по-многословна софт версия на писането на Фредерик Бегбеде. И двамата критикуват потребителското общество, което сме си изградили и в което сме се самозаробили. И двамата не се церемонят да показват най-уродливото в човешката природа, дори и с риск да отвратят читателя. Но Манаев пише с повече мярка и по-малко его, което дава една точка преднина в полза на руснака.
„Роб“ е интригуващ роман с добре изграден антиутопичен свят, който оспорва всички значения в нашето битие. Изкривено огледало на заличените граници на моралните принципи, пред което застава човек, а се отразява скот.
Александър Исаев не може да се омъжи за ,,добра партия“, освен ако не е гей, но пък в рецензията става ясно, че има жена значи той не е хомосексуалист.
,,Трудно е да се определи кога красивата приказва се превръща във филм на ужасите със зомбита.“ тук вместо приказва трябва да е приказка.