fb
ИнтервютаНовини

Ружа Лазарова: Писателят е занаятчия на думите и просветен читател

4 мин.

Ружа е много специален за мен човек. Тя е първият писател, когото някога съм интервюирала. (Не днес, все пак, а преди повече от десет години) и никога няма да забравя онова интервю. Интересното е, че колкото и пъти да съм говорила с нея през годините, тя винаги успява да ме изненада, да ме разсмее, да ме заплени – точно както първия път.

Днес срещата ни е по повод излизането на романа й „Дълбоко в деколтето“ – една позната история, разказана след 15 години по нов начин: Казват се Жул и Жан и заемат длъжността наблюдатели в голямата консултантска фирма В&В. Заплащането им е мизерно, но са щастливи, защото се обичат. Хомосексуалисти ли са? Не, това са лявата и дясната гърда на Мюриел, млада амбициозна провинциалистка, чиято мечта е да покори Париж. Там среща Филип, романтичен лузър, който ще кръсти гърдите й…

4f97786677d60705a72abafa6574fbfdКолко по-различен е днес романът „Дълбоко в деколтето“ и защо изпита потребност да го промениш?
– Старият превод трябваше да се редактира и още с първите изречения книгата ми се изплъзна – разбрах, че ще трябва да се пише наново. През изминалите повече от 15 години бях узряла и като жена, и като писател. Повечето ми приятели във Франция и в България ме разубеждаваха, казваха, че е губене на време да се пренаписва цяла книга за толкова малка аудитория като българската. Но идеята за двете говорещи гърди беше прекалено силна, за да я изоставя. Българският е родният ми език, а българските читатели, дори по-малобройни от френските, са също толкова взискателни, ако не и повече. Та реших да си направим този подарък. Отне ми почти година.

Много неща се промениха – Жул и Жан са по-дръзки, нагонът им скокна. Героите придобиха по-голяма дълбочина, изникнаха нови персонажи. Промених хронологията – реших да “издърпам” действието с няколко години напред. Някои неща останаха. Открих, че все пак съм имала интересни идеи. Тази футуристична, абсурдна фирма, която бях описала в края на 90-те се оказа актуална, както и Школата, която промива мозъците на студентите. Основната промяна е във финала – ще видите.

Как ти хрумна идеята – толкова простичка на пръв поглед и същевременно толкова оригинална?
– Всяка хубава идея изниква от любовта. Но никоя не е съвсем нова – Гогол освобождава един “Нос” от анатомичния плен на лицето, Филип Рот се вживява в “Гърда”, Алберто Моравия разговаря с пениса си в “Аз и той”.

Защо гърдите са в мъжки род – само защото на френски думата е от мъжки род или е нарочно търсен ефект? Вложила ли си в тях качествата на твои познати мъже?
– Във всеки мъж има нещо женско, във всяка жена – нещо мъжко. Превърнах гърдите в мъже, защото за мен символизират фалическите органи на жената. Изпъкнали са, “излизат” от тялото като пениса. В героите Жул и Жан вложих качествата и недостатъците на мъжете, които са в мен.

Какво означава за теб да си писател?
Писателят е занаятчия на думите и просветен читател, който, за да парафразирам Вирджиния Улф, е потопен в потока на живота.

Кой от романите ти най-ясно изразява теб самата?
– Не пиша, за да се изразявам себе си, а за да дам нещо на читателя, мечта или съмнение, за да го ядосам или да го разсмея.

На български или на френски пишеш по-лесно?
– Навлязох в етап от писателския си живот, в който ми е еднакво лесно да пиша и на двата езика. Не става дума толкова за лекота, колкото за удоволствие, за радост.

couv-cc

Как се чувстваш, когато те превеждат на родния ти език?
– Не изпитвам някакво чувство. Пиша и на двата езика, но не мога да се превеждам. Човек трябва да прави това, което му се отдава.

За кое се пише по-лесно – за политика или за любов? Коя тема продава повече – комунизъм или гърди?
– Лекотата в писането е относителен въпрос. А тематиките се преплитат – защо да разделяме политиката от любовта?

Имаш блог на френски, в който обясняваш протестите в България за чужденците. Трудно ли е това предизвикателство?
– Да. Не е лесно да се “превежда” българската действителност на французите.

Очаква ли се на български да излезе и романът ти „Спирачки“, в който описваш друга своя страст – моторите?
– Това трябва да питате издателя.

А наистина ли си продала мотора си?
– Да, за съжаление, имах нужда от пари. Пожертвах го на олтара на литературата.

Фотограф: Corinne MARIAUD