fb
Ревюта

„Руският съсед” разсмива през сълзи

2 мин.
ruskiyat-sased

ruskiyat-sased„Руският съсед” (изд. „Сиела“) на Михаил Вешим дълго време седеше сред книгите ми за четене и все не стигах до нея. В момента, в който започнах романа, искрено съжалих, че съм отлагала прочитането му. В иронично смешната история за село Ново плодородно и неговите жители Вешим ярко обрисува българското общество още в първите страници.

 „Трябва, Вяра, трябва по някакъв начин да се реагира! Нали сме гражданско общество!“
Козата си изпи водата, изгледа го с влажен поглед и продължи да преживя – реакция, досущ като на обществото, щом му споменеш да стане „гражданско”.

Колелото на историята се завърта, след като руски милионер купува старата училищна сграда в селото за своя резиденция. Взема на аренда земите на селяните, за да може да кандидатства по европрограми и става главен благодетел на Ново плодородно. Зад привидно благородните му действия стоят не толкова чисти намерения и интереси, но селяните от Ново плодородно нехаят за истината – важното е, че има безплатна руска водка в местната кръчма.

Смешна и тъжна е действителността, описана от Вешим. Жителите на Ново плодородно са потънали в апатия, а човекът, който се бори за справедливост и търси истината, носи етикета „луд“. Новите властимащи, са бивши големци, удобно сменили социализма за капитализма – една картинка, до болка позната на българското съвремие. Смехът е през сълзи и за наша сметка.

На заден план Михаил Вешим засяга и въпроса за емиграцията и разпръснатите по цял свят българи, обезлюдяването на малките села и градове. Още една тема, която по-скоро ще те разплаче, отколкото разсмее, въпреки закачките с модерните технологии като скайп и фейсбук.

Както пише Христо Блажев в ревюто си в „Книголандия“, всеки може да избере как да чете книгата – откъм хумористичната или откъм сериозната й страна. Много зависи от времето и настроението, в което сте в момента. Мен повече ме натъжи и остави с горчиво усещане за нашата мила родна действителност. Но „Руският съсед” е сред книгите, които горещо препоръчвам да прочетете, ако все още не сте го направили.

Прочетете и ревютата на Алекс за „Руският съсед“ и „Когато бях морски капитан“.

[ + ]