Родната къща на писателя Димитър Талев тъне в забрава и разруха, насред Прилеп, а собствениците искат да я продадат единствено на българи, за да бъде съхранена подобаващо паметта на един от колосите на нашата литература.
По следите на изгубената светиня тръгва и издателят Манол Пейков. Заедно с колегата си Красимир Лозанов пристигат в Прилеп, за да се срещнат със собственичката Снежана Аческа, получила къщата като наследство от дядото на съпруга си, купил къщата от Талеви (известни в Прилеп с фамилията Палисламови) преди почти 100 години – през 1926 г.
„Това е къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година. По онова време Прилеп е все още под османска власт. Баща му Тале Палисламов е майстор железар, чийто дядо се е преселил в Прилеп от пелагонийското село Светомитрани, а майка му Донка х. Толева е от прилепски род.
Димитър първоначално учи в Прилеп, учител му е Йордан Ацев, който съумява да запали любовта му към четенето. Остава без баща едва деветгодишен, а на 12 постъпва в Солунската гимназия. Макар да напуска родния си дом относително рано, Димитър Талев запазва романтичната си връзка с него. Неслучайно именно това е първообразът на дома, в който живее фамилията Глаушеви от прочутата четирилогия на Талев, чийто първи роман „Железният светилник“ е един от най-издаваните и четени български романи“, разкава Пейков.
Пред него Аческа сходеля, че съвсем случайно е начула в чия къща живее – благодарение на учителка от пловдивската гимназия „Димитър Талев“, която се свързва с нея с молба да посети къщата с група ученици. Посещенията обаче стават все повече и все по-чести и това не се харесва на местната управа. В резултат на нейния отказ, къщата остава без електричество и семейството е принудено да се премести на другия край на Прилеп, в бащината къща на самата Снежана.
„Днес къщата на легендарния ни писател изглежда изоставена и тежко занемарена – никой не е стъпвал там от повече от три години, освен един-двама приятели на Снежа, които я наглеждат от време на време (самата тя е трудноподвижна и рядко става от леглото). Именно един от тях ни заведе до къщата и ни я отключи, за да ни я покаже.
През последните пет години едно от основните усилия на Снежана е да убеди българската държава да купи къщата. През няколко месеца провежда пресконференции, а в българската преса често излизат репортажи (един от които очевидно съм видял аз). Уви, у държавните ни мъже (включително безбройните „патриотични“ формации, населяващи българския политически живот) засега не се е появил нужния интерес, още по-малко – нужната воля, за да предприемат подобна стъпка.
„Турците също я искат – била е собственост на турски бей и са готови да ми броят парите на ръка още утре“, споделя ми с горчивина Снежана. „Но аз им казах, че няма да им я дам. Тази къща принадлежи на България“, пише още Пейков.
Той обаче не си тръгва разочарован от Прилеп, а напротив – с нова мисия – фондация „Манол Пейков и приятели“ да откупи къщата и да я превръне в музей на Димитър Талев и писателска резиденция. За целта ще са необходими между 360 и 400 000 лева.
„Ценността на тази къща за нас като българи е преди всичко нематериална – и е истинско щастие, че изобщо можем да си позволим“, допълни Пейков.
Банкова сметка за дарения:
Фондация „Манол Пейков и приятели“
Пловдив, бул. Александър Стамболийски 9
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
Основание: Дарение за родната къща на Талев
или PayPal: manolpeykov@yahoo.com
