Великолепният слънчев ден вчера ми подари няколко сладки мързеливи часа в четене на „Съботни удоволствия“ (изд. „Еднорог“). Познанството ми с британския автор Алегзандър Маккол Смит и неговите очарователни поредици за „Дамската детективска агенция“, „Професор Фон Игелфелд“ и „Неделният клуб по философия“ датира още от първите ми години в обществото на буккросърите, сред които неговите книги са особено популярни.
Напълно споделям усещането на Митко Аврамов, че е прекрасно да намериш автор, с чиито книги можеш да си починеш от забързаното ежедневие (бих добавила, и от негативните емоции, с които ни заливат непрестанно медиите). Творчеството на Алегзандър Маккол Смит е като прекрасна градина, щедро обливана от лъчите на африканското слънце (той е роден в днешно Зимбабве, вероятно затова ми идва наум такова сравнение). В нея се намират както смайващи с красотата си цветя, така и плевели и отровни растения, но всички те са под грижите и наблюдението на внимателен градинар, който в крайна сметка не дава да се случи нищо лошо.
„Съботни удоволствия“ е петата книга от поредицата „ Неделният клуб по философия“, която разказва за приключенията на интелигентната и любопитна Изабел Далхаузи, философ по образование и любител-детектив. Изабел живее щастливо с по-младия си приятел Джеймс, с когото имат 18-месечен син. По всичко личи, че връзката им е дълбока и трайна, но тайно в себе си Изабел продължава да изпитва страх, че Джеймс ще се влюби в някоя по- млада жена и ще я изостави.
Докато работи над новия брой на списанието за философия с леко претенциозно заглавие „Преглед на приложната етика“, тя получава обаждане с молба да помогне на бивш лекар да изчисти името си от скандал, свързан с изпробването на ново лекарство. Успоредно с малкото разследване по случая Изабел си има и други грижи – поредица случайни съвпадения около партньора й събуждат в нея неволна ревност и я карат да се усъмни в чувствата му.
Поредната криминална загадка я подтиква да размишлява върху въпроса докъде се простира вината на човек, който без зла умисъл в един момент се е поддал на изкушението да режисира нещата в името на доброто на пациентите си. Склонна към самоанализ, тя се пита дали със своята склонност да се меси с добри намерения в живота на другите не вреди понякога, вместо да помага.
„Съботни удоволствия“ е изпълнена с точните дози ведрост и мъдри разсъждения за живота, любовта и приятелството, съчетани с интригуваща криминална нишка. На места героинята леко ми дотягаше с безкрайната си мнителност и любовни терзания, но кой ли на нейно място не би ги изпитвал!
Ако търсите четиво, което да допринесе за доброто ви настроение в почивните дни, дано наблизо да ви се намира някоя от книгите на Алегзандър Маккол Смит!
Прочетете и ревюто на Димитър Аврамов за „Дамска детективска агенция № 1“ .
