Дупки. Каква би била първата ви асоциация? Сега си помислете каква би била първата асоциация на един тийнейджър, подхващайки книга с това заглавие. Правилно, „Съкровището от Зеленото езеро“ е доста по-подходящо заглавие за роман за съзряването, поне у нас.
Всъщност, книгата на Луис Сакър е колкото за съзряването, толкова за приятелството, толкова и за честността и способността да се справяш с безизходиците. Шепа деца, запратени в пущинака в Тексас като част от изправителна програма, копаят по цял ден дупки. Колкото по-дълбоки стават пропастите, които момчетата от лагера-не-за-момичета дълбаят, толкова по-малко са разстоянията на приятелството между тях. Докато накрая не са готови да се носят един друг на ръба на силите си.
„Съкровището от Зеленото езеро“ вероятно без проблем може да се нареди до „Повелителят на мухите“ в уроците по социология, но не по-малко е майсторството на Сакър при описването на детайлите. Няма страшно, и да изпуснете нещо, ще ви се иска да започнете книгата отначало минути след като сте я завършили първия път. Защо? Защото това е силно математически роман-приказка – както в клишето за пушката на сцената, тук всяка най-малка подробност получава своето обяснение до края.
Книгата изглежда доста трудна за превеждане, но Владимир Молев се е справил чудесно с всичките игри на думи и каламбури. Няма обаче как да простя замествамето на рекламния блок на Superbowl с „финалния мач на първенството по ръгби“, при положение че действието се развива в САЩ, където американският футбол все пак е национален спорт, а финалният мач е най-скъпото рекламно време в целия свят.
„Съкровището от Зеленото езеро“ определено е откритие – ако имате вкъщи тийнейджър, който има нужда от подбуждане на интереса към книгите, това е задължително начало.
