fb
Ревюта

Пакости безчет и смях през ред със Събо и г-н Биров

4 мин.

Седмица от Събо-тиПопаднах на книжка от поредицата на издателска къща „ЕМАС“ „Големите разказвачи на XXI век“. Привлече ме заглавието – „Седмица от Събо-ти“. Кой от нас не би искал такава? Оказа се седмица, състояща се от понеделник, вторник, сряда и така пак до събота, но всички дни изпълнени с приключенията на един възрастен и едно от най-странните същества на света – Събо.

Авторът Паул Маар ни разкрива, че все пак има връзка между Събо и съботата. Събо се появява само в събота. Но не коя да е събота, а тази, предшествана от дни, в които се случват нормални, но и подозрително случайни неща. И те са:

Неделя, в която грее неделно слънце.

Понеделник, когато идва на гости господин Понев и поничките.

Вторник, когато си втора смяна.

Срядасредата на седмицата.

Четвъртък, в който проехтяват четири гръмотевици.

Петък, в който имаш пет свободни часа.

Когато г-н Биров си дава сметка за тези изминали дни, в събота той знае, че ще се случи нещо. И го очаква. Но дали е подготвен? След като бива изгонен от хазайката си г-жа Червенозелева да се поразходи, докато тя чисти, г-н Биров попада на тълпа хора, наобиколили НЕЩО. И това нещо не е маймунче, не е слонче, не можеш от пръв поглед да кажеш, че е дете, но не можеш да твърдиш и че е възрастен. То е с огненочервена коса и лице на сини точки, нахални щъкащи очи и зелен корем. И докато другите жители на градчето се чудят що за същество е това, на г-н Биров му просветва. След седмицата, която е преживял с уж нормалните случайности, сега е събота, значи това е СЪБО.

Оттук започват приключенията на двамата. Дори обикновеното по принцип купуване на нови дрехи се превръща в истинско изпитание. Събо расте всеки ден, пее гръмко, смее се. С г-н Биров решават, че Събо е странно име и затова избират да го представят на околните като… Робинзон. Като всяко дете Събо,или вече Робинзон, е толкова искрен, че чак понякога наранява възрастните, струва им се, че ги обижда с бързо измислените си римувани стихчета.  Събо е и изобретателен. Ще ви научи как се прави СДН – СИСТЕМА ЗА ДОСТАВЯНЕ НА НАДЕНИЧКИ. От него ще научите също, че съществуват акули с четириъгълни перки и то не къде да е, а в Спокойния океан. И, гребейки в лодката-чекмедже, измисля за секунди следното стихче:

Удакак и Лидокорк

Зелен, грамаден лидокорк

се плискаше във Нил.

Изскочи от реката заднишком

– и стана крокодил.

Затича се към малък удакак,

зеленият грозник.

– Изхвръквай заднешком от таз гора! –

изкомандари го със вик.

Малкият лениво се протегна

и бузите гордо изду.

Ей затова от удакак

Не става нивга какаду.

Ще се срещнете и с една учудена бяла мечка, ще се посмеете с глас на хазайката, която е накарана като с магия да изрича само любезни думи. Въобще, в цялата книжка ще ви развеселяват диалозите между г-жа Червенозелева и г-н Биров и заигравките на автора с техните имена. Следвайки всяка стъпка на Събо, надничайки зад рамото му във всяка една ситуация, в която той попада, ще видите детския свят и преживявания по съвсем различен начин.

Събо успява да вдъхне увереност на г-н Биров, да го научи да бъде открит с хората; да не бъде рязък, но да знае как да отстоява и да се бори за онова, което иска. Събо успява да покаже на г-н Биров, че заповедният тон не е начин за постигане на целта. Когато искаш някой да направи нещо за теб, да се вслуша в това, което казваш, трябва само да си го пожелаеш. И така, желание след желание, страница след страница, разбираме кое е НЕЩОТО, без което г-н Биров не иска да живее и желае много силно.

Авторът на „Седмица от Събо-ти“ Паул Маар започва да пише детски книги защото не успява да намери интересни книги за своите деца. Справя се прекрасно. И това не е само мое мнение, аз просто стигам до него малко по-късно. Носител е на най-престижното отличие за детска литература в света  – Андерсеновия медал, наричано „малката Нобелова награда“.

Илюстрациите не са натрапващи се, но някак идеално пасват и онагледяват всяка нова пакост на Събо, колкото и шантава да е тя.  При толкова много цвят, носещ се от думите, черно-белите рисунки идват точно на място, за да уравновесят шарените му приключения.

Прочетете и ревюто на Вал Стоева в „Детски Книги„.