fb
БиблиотекаОткъсиСпециалниХудожествени

Сега съм убеден, че дойдох в затвора само за да се запозная с теб. Из „Въпреки всичко“ на Питър Сейдж

7 мин.

През януари 2017 г. световноизвестният предприемач и презентатор Питър Сейдж беше задържан за неуважение към съда и изпратен в „Пентънвил“ – един от най-суровите и изпълнени с насилие затвори във Великобритания. Вместо да се предаде на отчаянието, експертът по личностно развитие и менторство вижда в 6-месечния си престой в затвора страхотна възможност.

През това време той написва 11 писма, които изпраща до елитните си коучинг групи, а в последствие ги издава в книгата „Въпреки всичко“, която от тази седмица вече е и на българския пазар, благодарение на издателство „Ракета“. В тези писма Сейдж разкрива прозрения и техники, благодарение на които не само се справя с житейските проблеми, но и ги превръща в събития, от които се учи и расте. От издателство „Ракета“ бяха така добри да ни предоставят ексклузивен откъс от първото от серията писма на Сейдж. Ето го и него: 

 

При пристигането в затвора ме провериха и се преоблякох в затворнически дрехи. Тогава мъжът от охраната ме попита: „Ти да не си полицай?“. Според него бях твърде спокоен за затворник – сякаш нищо особено не ми се бе случило. Усмихнах се, но го уверих, че не съм ченге. Не е кой знае колко добре да ти лепнат такъв етикет на влизане в затвора. После ме ескортираха до чакалнята, където в продължение на три часа наблюдавах как проверяват трийсетина затворници. Към този момент вече напълно ми се изясни защо съм тук и как мога да променя нещата. Не беше нужно много време, за да започнат да ми се откриват възможности за намеса.

Едно от нещата, за които съм благодарен, е, че през годините, в които бях коуч в екипа на Тони Робинс, преминахме през много добра подготовка за наблюдателност. Научихме се да забелязваме и анализираме внимателно физически индикатори като езикови модели, дихателен ритъм, език на тялото, разширяване на зениците, групова динамика, микродвижения, несъзнателни издайнически признаци и др. След това се научихме да разпознаваме психологическите индикатори, които включват индивидуалното ниво на съзнание, найсилните движещи нужди, спирална динамика, метапрограми, енергийна сигнатура и т.н. С други думи, имаме достъп до огромно количество полезна информация, но често изцяло я подминаваме. Това е така, защото или не я търсим, или не сме обучени да я разпознаваме, или в повечето случаи сме прекалено заети със собствения си егоцентризъм. Или по-лошо – съдим хората въз основа на личните си вярвания и светоглед. Наблюдавайки с отворени очи случващото се в помещението, можех лесно да определя състоянието на околните. Някои от тях бяха нови, други – рецидивисти или серийни престъпници, а трети бяха изградили своята идентичност въз основа престоя си в затворническата система.

Един от тези хора се казваше Джейми и на трийсетина години влизаше в затвора за пети път, поддържайки имиджа си на опасен престъпник. С радост прибягваше до насилие, за да го поставят в изолация, защото „предпочитам да не деля килия с никого“. Подобно на мнозина в чакалнята, той го играеше корав мъжага. Имаше бръсната глава, черна козя брадичка и бе прехвърлен същия ден от друг затвор. Говореше гръмогласно и обявяваше мнението си по всякакви въпроси с категоричност, която провокираше хората да му се противят. Аз слушах и наблюдавах сцената, седнал спокойно на мястото си. Не ми отне дълго да открия нещо достатъчно важно за Джейми, за което да се хвана, и след това издебнах момент за включване. Джейми разказваше на друг затворник колко лоша била храната. Сподели, че обича да готви и би могъл да върши тази работа много по-добре, а също, че мечтае един ден да си отвори кафене или деликатесен магазин. Спомена и сина си и колко е разстроен (т.е. бесен), че не са му позволили да го види за Коледа. Когато млъкна, за да си поеме дъх, небрежно вметнах: „На колко години е синът ти?“.

Въпросът го изкара от стереотипния модел, по който водеше разговорите си. Той ме погледна, установи, че съм искрен, и за пръв път го видях да се усмихва. Разказа ми за тригодишния си син: колко му липсва, как това е единственото, което мрази в живота си зад решетките, и как чувства, че го е предал. Тъй като събеседниците могат да усетят, когато наистина биват чути, се съсредоточих върху слушането, но също така продължих да наблюдавам периферно останалата част от помещението. Щом свърши, откликнах с думите:

– Е, представяш ли си колко горд ще бъде с баща си, след като излезеш оттук и отвориш деликатесния магазин. Така ще го научиш, че независимо какво говорят или мислят хората, човек винаги може да се възстанови от каквито и да е проблеми и да стане по-силен отпреди.

За момент Джейми се замисли и отново провери дали съм искрен. Лицето му просветна:

– Човече, наистина ли смяташ така?

– Разбира се, защо не? Много хора го правят. Нужно е само да вземеш категорично решение, а ти изглеждаш като човек, който е способен да взима такива решения и да ги осъществява.

От този момент с Джейми станахме приятели и той ме просвети в разни неща, важни за новаците в затвора. Освен това няколко пъти тренирахме заедно на двора, където продължих да поливам семената на неговата мечта.

Вече ставаше късно и все още чаках за стандартния лекарски преглед, преди да ми отредят мястото за нощуване. Най-накрая, към 22 часа, се видях с лекаря. Беше свестен човек, но след десетина минути се взря в мен и каза:

– Може ли да те питам нещо?

– Разбира се.

– Ти да не си тук под прикритие?

Питър Сейдж

Разсмях се и му отговорих отрицателно, а той отвърна, че никога не е срещал толкова спокоен и ведър човек на влизане в затвора. Усмихнах се и споделих с него някои свои мисли защо съм тук и как се надявам да промeня нещата. За щастие, той не ми предписа хапчета, което приех за добър знак.

В 23 часа ме изведоха от чакалнята с друг мъж на име Али – азиатец от Бангладеш, който изглеждаше, сякаш целият му свят се е сринал. Отведоха ни в крило А и ни показаха килията, която щяхме да делим. Не можех да повярвам – все едно ми дадоха собствена стая за медитация, снабдена с легло и тоалетна. С Али постлахме чаршафите си и се заговорихме.

Скоро стана ясно защо е толкова потиснат. Днес отишъл в съда, за да му определят дата за дело за дребно хулиганство. Очаквал след това да се прибере вкъщи и да се подготви за процеса, дори бил оставил колата си отвън в едночасова зона за паркиране. Но вместо да му назначи дата за съдебен процес, съдията съвсем неочаквано наредил да бъде задържан. Нямал предишни провинения и задържането само по себе си може би не било толкова лошо. Какъв бил проблемът обаче? Али изхарчил по-голяма част от всичките си спестявания за своята сватба, насрочена за следващия ден. И това ако не е неочакван и неприятен обрат на нещата!

Прекарах три дни с Али в уютната ни стая, преди да ме прехвърлят в крило Г (за непушачи). Няма да навлизам в подробности, само ще отбележа, че думите му на раздяла влязоха в списъка ми с вълшебни моменти:

– На идване си мислех, че животът ми е съсипан. Сега съм убеден, че дойдох в затвора само за да се запозная с теб.

 

Ако този откъс ви е харесал, може да поръчате „Въпреки всичко“ от Ozone.bg с 10% отстъпка.

[ + ]