fb
Ревюта

Бракът като „Семейна гробница”

4 мин.
semeyna-grobnitsa

semeyna-grobnitsaИма много романи за брака и любовта. Много често те са представени през призмата на екзистенциални търсения за техния смисъл. В действителност обаче в основата си бракът е по-елементарен и в ежедневието си е просто низ от битовизми като сметки, тичане по задачи, свързани с децата, развален бойлер, счупена ограда, а в „Семейна гробница” (изд. „Colibri“) на Катарина Масети – с доенето и храненето на куп крави.

Книгата е продължение на историята на Десире и Бени от „Мъжът от съседния гроб”, които бяха привлечени неустоимо един към друг и чиито светове се сблъскаха с грохот. Но какво и друго да се случи, когато интелектуалката срещне фермера. Все още се смея вътрешно при спомена за разминатите очаквания на двамата след прекараните прекрасни интимни моменти. Бени искаше да получи кюфтета, а Десире – да бъде поглезена.

Отвъд необяснимата любов помежду им, те нямаха нищо общо и се разделиха, като в края на първата книга взеха решение да оставят нещата в ръцете на съдбата и да прекарат 3 нощи заедно, в които да се опитат да имат дете. Оттук започва и продължението на тяхната история в „Семейна гробница”. Десире забременява и се събира с Бени, двамата сключват брак и започват да градят съвместното си бъдеще с цената на компромиси и жертви. Моето женско мнение е, че в личностен план Десире се отказа от много повече неща, тъй като Бени е от мъжете, които смятат че домакинската работа е женска работа и всичките тези неща по неписано правило са задължение на жената. Така че на нея й се налагаше да пътува до работата си, а след това да пазарува, чисти и готви.

Историята отново е представена чрез гледните точки на Бени и Десире, в които всеки излага своите очаквания, разочарования и компромиси към другия и към брака. Междувременно им се ражда второ дете, че и трето, а семейният живот тече, изпълнен с романтични, трагични, но най-вече битови случки.

Много вероятно е някой да се припознае в някоя от историите, тъй като, ако перифразирам небезизвестната фраза на Толстой от „Ана Каренина”, проблемите във всички семейства си приличат.

Тогава обаче Нилс получи колики. Който е имал дете с колики, знае какво означава това, който не е имал, в никакъв случай не би ме разбрал. Човек е толкова изморен, след като е прекарал многобройни будни нощи, разхождайки се напред-назад с посиняло от рев бебе.

Разбира се, някои от нещата намерих за доста далечни от мен, тъй като имам бегла представа за фермерския живот и гледането на крави, а те са неделима част от брака на Бени и Десире и жертвите, които им се налага да правят. Така например първото си дете Десире роди сама в болницата, тъй като Бени не можеше да зареже задълженията си и да бъде с нея. Той успя да дойде часове по-късно. Или пък невъзможността да отидат на почивка, тъй като от фермата не можеш просто да си вземеш отпуска.

Това е история на брака, показан чрез всички онези дребни ежедневни дейности, някои красиви и романтични, като създаването на малък личен семеен седмичен вестник, други пък досадни и неприятни, като вършенето на нещо заради другия. Поставянето на личните планове и амбиции на заден план, пак в името на семейството и човека до теб. Както вече писах, всичко, което се случва след края на приказката, е именно животът такъв, какъвто е между двама души – романтичен, циничен, груб, прозаичен, самопожертвователен и въобще пъстър на всякакви емоции.

Не пропускайте да се срещнете на живо с Катарина Масети на 11 декември по време на втория Софийски международен литературен фестивал.