fb
Не пропускайтеПанаирът

Нещо зло броди в замъка Билтмор

5 мин.

Advertorial

В края на XIX век бляскавото имение „Билтмор“ – замък със стотици великолепни помещения, построен в европейски ренесансов стил в Северна Каролина – привлича най-видните личности от елита на Съединените щати. Дванайсетгодишната Серафина не е една от тях. Всъщност тя няма много общо с обитателите и гостите на голямата къща, макар да е отраснала в поразителния дом на изтъкнатата фамилия Вандербилт. Вярно, в подземието, и то без знанието на собствениците, но какво пък! Дребното момиченце с кехлибарен поглед и тиха стъпка е малко самотно, но е свикнало с потайния си живот и го харесва. Денем подремва в любимите си слънчеви кътчета, далеч от очите на многобройния персонал и на знатните дами и господа от имението, а вечер броди из коридорите на замъка като същинско привидение.

Една нощ Фина (както я нарича баща й, механикът на „Билтмор“) се натъква на тайнствен мъж с черен плащ, който влачи изплашено дете към най-мрачната и отдалечена част на подземието, и става свидетел на ужасяваща гледка: черната мантия обгръща детето като жива и то изчезва в полите на атлазената дреха, сякаш никога не е съществувало. Скоро от имението започват да изчезват и други деца, а Серафина е убедена, че само тя може да им помогне…

Робърт Бийти пленява въображението с дебютния си роман „Серафина и черният плащ“ – историческа мистерия с магически привкус, която засяга важни теми за идентичността, приятелството и порастването. Писателят създава смела, необичайна и безкрайно симпатична главна героиня със запомнящ се „глас“, която не е безстрашна, но знае кога е важно да надмогваш страховете си и да се застъпваш за справедливостта. Подобно на съвременните си връстници, които навлизат в тийнейджърската възраст, Фина си задава неизбежни въпроси – Коя съм всъщност? Защо съм различна? Какво е приятелството? Какво ни прави добри или лоши? – и успява да си отговори на повечето до края на книгата. Бийти неслучайно постига убедителен и задълбочен портрет на интелигентно младо момиче – у дома го чакат съпруга и три дъщери. Тъкмо на тях посвещава този дебютен роман авторът в желанието си да ги вдъхнови и да им даде добър модел за подражание. А и те самите му помагат с идеи за сюжета.

Имението „Билтмор“

Но в книгата има и други интересни образи. Брейдън Вандербилт – младият наследник на имението „Билтмор“, е един от тях. Тихо и самотно момче на възрастта на Серафина, той често страни от хората и предпочита компанията на животните. Връзката му с тях е толкова силна, че може да се определи почти като телепатична. Брейдън и любимият му доберман Гидиън стават верни съюзници на Фина, докато тя разследва тайната на изчезналите деца, и й помагат да научи повече за природата и силата на приятелството. Самият злодей пък е очарователно зловещ и придава приятно мрачен оттенък на историята. Мъжът с черния плащ има впечатляващи способности, които не ми се ще да разкривам тук, и изглежда като непреодолимо препятствие пред Серафина и приятелите й, но най-хубавото е, че не бледнее пред главната героиня – напротив, той е ярък и запомнящ се образ, който трудно ще си избиете от главата, дори да искате.

Трябва да отбележа, че освен силни персонажи и вълнуваща загадка, Бийти създава и не по-малко обаятелна обстановка за фон на историята. Огромното имение „Билтмор“ – със сумрачните му подземия, тайни коридори и тънещи в разкош стаи – денем е уютно и защитено пространство (като дом на главните ни герои), а нощем е грамаден, заплашителен капан, тъй като се превръща в ловна територия на мъжа с черния плащ. Тъмната и непроходима гора около имението пък е изпълнена – съвсем подобаващо – с древна магия и злокобни тайни. Не е ясно точно какви същества бродят из нея, но Бийти повдига леко мистичния й воал и ни позволява да надникнем в дебрите й. И тъй като историята на Серафина продължава в още два романа, нещо ми подсказва, че много скоро ще научим повече за мрачния лес. Впрочем „Билтмор“ и околностите му са реално съществуващи места и са описани исторически коректно от Робърт Бийти, който живее съвсем наблизо със семейството си и обича да навестява имението. 

За финал ще кажа, че макар и отдавна да съм прехвърлила тийнейджърските години, истински се забавлявах (и на моменти понастръхвах) със „Серафина и черният плащ“. Смятам, че книгата с лекота ще грабне вниманието не само на деца и тийнове, но и на техните родители, и с нетърпение очаквам двете продължения, за да видя как Бийти ще доразвие историята.

Историята продължава в „Серафина и магическият жезъл“, която ще излезе на български през септември, и завършва в „Серафина и изгубеното сърце“ (на книжния пазар в началото на декември).

Приключението „Серафина и черният плащ“ те очаква и във фейсбук в специалната група за български читатели и почитатели!

Автор: Боряна Стоянова, редактор на българското издание на „Серафина и черният плащ“