Не обичам зимата и обикновено я прекарвам стоически в очакване на топлото време. Бягам от студа и кишата, като планирам лятната си почивка и чета истории, които буквално ме пренасят на по-екзотично място. Тази беше причината да посегна към „Сред лимоновите дръвчета“ от Надя Маркс (изд. „Кръгозор”).
Книгата обещава една лежерна разходка под горещото гръцко слънце редом с главната героиня Анна, която търси покой и време за размисъл на малък остров в Егейско море. Наглед клишираната идея обаче се разви в посока, която не очаквах. Сюжетът се разгърна, проследявайки съдбите на героите назад до Втората световна война и преди нея.
Анна е жена на средна възраст, омъжена за Макс. Двамата водят щастлив и хармоничен живот заедно с двете си деца в Лондон. Един ден Макс претърпява инцидент, застрашаващ здравето му, който хвърля сянка върху безметежния брак на двойката. Една година по-късно той разкрива на Анна, че е влюбен в друга и се чувства объркан. Наранената и огорчена съпруга напуска Лондон и заминава с баща си за родния му остров в Гърция, където да търси покой и отговори. Там се запознава с нови приятели и, изненадващо за самата нея, среща друга любов. Докато се наслаждава на престоя си, Анна открива стари писма, писани от безименен млад мъж и адресирани до леля й Урания.
Анна винаги е смятала, че леля й, която така и не се е омъжвала, е живяла недокосната от любовта. Заблудите й обаче са разбити, когато се натъква на доказателство за страстна и дълбока връзка, която е устояла на препятствията и времето. Любопитството й е разпалено и тя иска да разбере повече за миналото на Урания и тайнствения й обожател.
Писмата я отвеждат в далечната 1936 г. и през Втората световна война. Невероятни събития изпъстрят живота не само на лелята на Анна, но и на собствените й родители. Героинята открива и опознава четирите вида любов според гърците, които преди само е цитирала. Това, което научава, напълно променя представите й за възвишеното чувство.
Надя Маркс е наполовина гъркиня, а бащиното й име е Китромилидис. Ето защо описанията й на Гърция и живота там са толкова автентични и въздействащи. Корицата и анотацията подвеждат за едно по-леко четиво, но всъщност историята е интересна и многопластова. Невъзможно е читателят да не се замисли за любовта, която е изпитвал, и то не само романтичната към любимия(та), но и към близките и децата. Сред страниците със сигурност ще намерите доказателство, че може да обичаш двама души еднакво силно и че обичта към някого не прави невъзможно изпитването на Ерос – сексуалната любов към друг.
А аз пожелавам на всички да имат щастието да почувстват Агапе – голямата любов, която събира всички други видове в едно върховно чувство!
Още едно ревю за романа можете да прочетете при Хриси в „Hrisilandia“.
