fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ГолемитеСпециални

Стивън Кинг – историята на един прохождащ писател

10 мин.

Днес Стивън Кинг има рожден ден, което значи, че в къщата му в Бангор, щата Мейн, купонът предстои да започне. Или иначе казано – писателят ще се събуди и ще седне пред компютъра си, за да добави поне две хиляди думи към следващата чудесна (или по-вероятно кошмарна) книга, която ни подготвя. Знам това, защото в „За писането: мемоари на занаята“ (изд. „Сиела“) той сам го казва: „Когато пиша, пиша всеки ден. Включително на Коледа, на Четвърти юли и на рождения си ден – на моята възраст така или иначе човек се опитва да забрави проклетия си рожден ден.“ Ясно е, че Краля на ужаса неуморно чете материалите ни с помощта на Google Translate, но се надявам поне днес да пропусне, за да не му напомням така грубо, че денят е 21 септември.

Стивън Кинг
(снимка: stephenking.com)

В интервю с Чарли Роуз от 1993 г. Кинг споделя, че с оглед на книгите, които пише, хората често го питат „Какво беше детството ти?“, очаквайки да чуят за някаква ужасна травма. Такава обаче липсва и писателят описва израстването си като сравнително стандартно. Ражда се в Портланд, Мейн, през 1947 г. и има по-голям брат на име Дейвид. Баща му напуска семейството две години по-късно и двете момчета са отгледани от майка си – Нели Рут Кинг. Парите не достигат и тримата често се местят – обикновено в градчета близки до домовете на една ели друга от сестрите на Нели.

И все пак още от ранна детска възраст Стивън Кинг показва влечение, както към литературата, така и към жанра на ужаса. Заради проблеми със сливиците пропуска първи клас и прекарва по-голямата част от учебната година на легло. По това време изчита „горе-долу шест тона“ комикси, а след това преминава на „смразяващите кръвта разкази за животни“ на Джек Лондон. През този период сам започва да пише, като отначало преписва пасажи от любими произведения, добавяйки кратки описания от себе си. Очарована от този порив, майка му го мотивира да създаде нещо оригинално. Тази подкана го заразява с мощното чувство за безброй възможности, разкриващи се пред него.

Сякаш ме бяха въвели в огромна сграда, пълна с безброй заключени врати, и ми бяха позволили да отворя всяка една.

Стивън Кинг
(снимка: Scribner)

Скоро след това написва първата си история, разказваща за четири вълшебни животни, които пътуват в стара кола и помагат на малки деца. Главатарят им е големият заек Мистър Рабит Трик, който кара колата. А накрая, в една нощ на пълнолуние, Мистър Рабит Трик озверява и отхапва гръкляна на… Шегувам се! Тези сюжети идват по-късно, но след като майка му продава следващите няколко истории за магическите животни на свои роднини, малкият Стивън се сдобива с първия си писателски хонорар – цял един долар!

През 1958 г. полицията в щата Уайоминг залавя един от първите вестители на нова епоха в историята на САЩ – масовият убиец Чарли Старкуедър – който в рамките на три дни застрелва единайсет души. Във филма от 1999 г. Stephen King: Shining in the Dark писателят разказва, че на десетгодишна възраст видял снимка на убиеца във вестника и останал ужасен от изражението на очите му. Описва ги като олицетворение на абсолютната пустота – „двойна нула, празни стаи, обезлюдени планети.“ Скоро след това си прави тетрадка с изрезки от вестници, посветени на Старкуедър, за да се научи да разпознава и да се пази от хора като него. Връщайки се към този спомен, Кинг го описва като отправна точка за типа литература, който ще започне да създава:

Още на десет притежаваме зачатъка на личността, в която ще се превърнем. Може би [Старкуедър] ме е призовал като материал за писане. И може би един вътрешен глас ми е нашепвал, че ще прекарам целия си живот, пишейки за този вид зло.

Стивън Кинг
(снимка: James Leonard)

Година по-късно, през 1959 г., докато двамата с брат му Дейв се ровят из стари кашони на тавана, Стивън открива безценна находка сред вещите на баща си – сборник с разкази на Хауърд Лъвкрафт, озаглавен The Lurker in the Shadows. Книгата не е първия му досег с хорър жанра, но е първото произведение, което му показва, че ужасите могат да се пишат по сериозен начин и да представляват сериозна литература. С истории като „Кошмарът в Дънуич“ и „Цветът от космоса“ Лъвкрафт се оказва един от най-силните му вдъхновители – факт, който Кинг споменава в не едно или две интервюта. Двамата заедно пък успяват да обрисуват Нова Англия като едно от най-ужасяващите места на планетата.

Когато става на тринайсет години, Кинг изпраща първия си разказ за публикация в списание „Спейсмен“. След като получава отказ, изпраща първия си добър разказ, на име „Щастливи купони“ – този път на списание „Алфред Хичкок Мистъри“. Оттам също му отказват. Както сам казва години по-късно: „Когато си прекалено млад да се бръснеш, оптимизмът е напълно естествена реакция на неуспеха.“ Така че вместо да се отчая, продължава да пише и да изпраща разказите си на различни списания, а междувременно забожда бланките за отказ на пирон, забит в стената на стаята му. Когато пиронът едва издържа тежестта на листите, го заменя с кука и продължава да пише. Скоро върху бланките започват все по-често да се появяват кратки, ръкописни бележки с полезни съвети от рода на: „Не лошо, но РАЗДУТО. Да се съкрати. Формула: втора чернова = първа чернова – 10%. Късмет!“ Като последна година гимназист, Стивън Кинг посреща тези малки коментари с почти толкова голямо въодушевление, колкото би изпитал, ако бе получил одобрение за публикация.

През 1966 г. записва английски език в университета в Мейн. Малко преди да завърши се запознава със съпругата си Табита Спрюс, която не след дълго му ражда две деца – Наоми и Джоузеф. Животът на младото семейство е труден и парите не достигат. Сменят различни жилища, като в един момент живеят в каравана, а в продължение на години нямат телефон, защото не могат да си позволят сметките. Табита работи нощни смени като сервитьорка в Дънкин Донътс, а Стивън сменя различни нископлатени професии. Междувременно продължава да пише и понякога дори успява да продаде някой разказ – финансова помощ, която като по чудо винаги идва точно когато семейството е на път да бъде изхвърлено на улицата или да остане без ток.

Стивън Кинг
(снимка: stephenking.com)

Освен че е неговият „идеален читател“ – човекът, за когото Стивън Кинг пише и когото най-много иска да впечатли – Табита изиграва и още една ключова роля в ранната кариера на писателя. Тя е онази, която вади първите страници на ръкописа на „Кери“ от кошчето за боклук в банята. Кинг ги изхвърля, защото историята му се струва глуповата, а главните герои са все жени – страхува се, че женската гледна точка му е твърде непозната. Табита успява да помогне и тук и след няма и година Стивън продава ръкописа на издателство Doubleday за две хиляди и петстотин долара. Те пък продават правата за джобно издание на Signet Books за четиристотин хиляди долара – цифра, която Кинг решава, че не е разбрал правилно по телефона.

Знам, че сме още на първата му издадена книга, но тук смятам да приключа историята си за един прохождащ писател. Най-малкото, защото той вече не е такъв. „Кери“ излиза по книжарниците през 1974 г. Стивън Кинг е на двайсет и седем години и има кажи-речи двайсет години писателски опит под пояса, както и двеста хиляди долара в банката (според договора с Doubleday парите от правата се делят поравно между двете страни). Оттук нататък знаем какво следва: Кинг се превръща в един от най-успешните и високоплатени автори на планетата. Издава незабравими и смразяващи кръвта романи като „Сейлъмс Лот“, „Гробище за домашни любимци“ и „Куджо“, която твърди, че почти не помни да е писал заради един палав период от десетина години, през който взима твърде много хапчета и пие прекалено много бира (или пък вода за уста, ако няма друго). За кратко се превръща в писателя Ричард Бакман – „един неприятен тип“, под чието име Кинг издава книги като „Гняв“ и „Дългата разходка“. Екранизациите на произведения като „Сиянието“, „Зеленият път“ и „Изкуплението Шоушенк“ пък се превръщат в класики на филмовото изкуство. Издава над шейсет романа и над десет сборника с разкази и повести. Успява едновременно да уплаши и трогне милиони хора по света.

Макар и някои хора почти пренебрежително да наричат Стивън Кинг „хорър писател“, описанието е твърде тясно, за да побере творчеството му. С книги в жанровете на научната фантастика, фентъзито, криминалната проза, а дори и уестърна, едва ли има друг писател, покрил по-голяма територия в литературата. Да, историите му плашат, понякога шокират, но съдържат и предостатъчно количество красота, чувство за хумор и смисъл. Романите му са изпълнени с герои, които разбираме и чувстваме близки. А ужасът е най-голям, когато се намира в съседската къща. Или в твоята собствена.

 П. П. Стив, ако все пак четеш това – дължиш двеста лева за ток на майка ми и баща ми. Заради теб две години спах на светната лампа.

Снимка на публикацията: Shane Leonard/Simon & Schuster

Можете да поръчате книгите на Стивън Кинг от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

Вижте още:

Стивън Кинг чете на живо от новата си книга

Стивън Кинг с награда за цялостно творчество на Audie Awards 2020

Стивън Кинг: Всичко, което някога съм писал, предстои да бъде екранизирано