fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Красиви думи в „Татко, аз и ангелът“

2 мин.
Tatko, az i angelat - Vanya Shereva

Tatko, az i angelat - Vanya SherevaНещо познато, близко, грабващо, задъхващо, изпълнено с красиви думи. Това е новата книга на Ваня Щерева „Татко, аз и ангелът“. Заглавието не е от онези… грабващите. Може би, ако я видите на някой рафт, външният й вид ще ви направи повече впечатление, отколкото името. Но книгата е уникално завръщане към онова откровение – нежно и докосващо, – което помним от „Образцов дом“.

Честно казано след „30 неизвинени“ бях доста разочарована, но тази книга с гръм и трясък ме завръща в нейния изпълнен с романтични есемеси, опразнен от любов, живот. Тук обаче Ваня Щерева е кръстила героинята си Аня и е поизмислила биографията й. Но личните биографични отблясъци прозират под майсторски изплетената измислица. Книгата е жива, задъхваща, интересна и в никакъв случай сладникаво любовна. Личи си, че просто е преживяна – по същия онзи начин, по който и читателят я преживява. Със затаен дъх или депресивно нежелание. Подскачате при всеки нов есемес и отгръщате следващата страница с тръпнещи пръсти, които да ви разкрият колко поетичен е бил този път неговият есемес. За пореден път откачалката Ваня Щерева може да покаже, че обича също както мен и теб. Без преструвка и без условия. Просто ей така! И то не на шега. Чудех се в какъв ли жанр би трябвало да се постави книгата. Самоанализа или любовна тематика. Или нещо като „Нещата от живота“. Или просто съдби… Каквото и да кажем ще е недостатъчно, защото книгата вплита много – и като внушение, и като език, и като тематика. И най-вече, задъхвайки се заради нечии други трепети, ни кара едновременно да забравим нашите, но и спомняйки си ги, да ги погледнем с едни по-други очи.

И точно тук книгата те разстрелва. Когато стигнеш до 278 страница ще разбереш защо… Но не отгръщай предварително. Не си открадвай онзи момент на стремително прелистване с 5-6 страници напред, в които само искаш да разбереш какво е станало, преди влакът да те е изплюе. Всичко с времето си. :)))

А дотогава – гаранция!!! И ти ще се замислиш как са се обичали хората без есемеси и как са се погъделичквали духовно. И ще се усмихнеш при трепетите на неговото зелено прозорче в скайпа. Колко просто и общоразпространено, но по свой си начин – уникално!!! Заслужава си.