„Тъжна свобода“ (изд. „Еднорог“) от Фридерике Гьосвайнер излезе на български език само преди няколко месеца със заявката, че е един от малкото романи, представящи живота и ежедневните борби на съвременните млади хора.
Книгата няма жанр, a сюжетът няма кулминация – текстът е по-скоро моментна снимка, фрагмент от битието на една млада жена, която се опитва да изгради кариера в големия град, но не знае откъде да започне. Главната героиня Хана се мъчи да намери работа по специалността си, да открие любовта, да бъде като останалите „пораснали“. Опитите обаче неизменно я връщат в изходна позиция.
Заглавието предполага минорна атмосфера и именно това получаваме. Липсват моменти на отчаяние, които може да дотежат на читателя, но също така липсват и големи успехи или радости. Така и не достигаме до епизода, в който героинята ще се пребори с изпитанията и ще постигне заветната цел.
Според мен теорията на авторката е, че животът е именно това – обичайно, еднообразно ежедневие. Любимите хора ти пожелават най-доброто и безброй успехи, но никой не може да ти каже как да ги постигнеш или да ти попречи да допускаш грешки. Не съществува точна формула и годините преминават по този обикновен, дори тъжен начин.
Тук моята житейска философия се разминава с тази на Хана и Гьосвайнер, но самият факт, че книгата ме предизвиква да споря по темите, които повдига, говори достатъчно за качествата ѝ. Струва ми се, че тя описва етап, през който всеки човек преминава. За някои той може да отнеме години, за други – месеци или седмици. Често се случва да го преживеем по няколко пъти, на различна възраст. Това са моменти на големи промени, раздели, важни решения и смели рискове. След тях често изпадаш в състояние на безтегловност, докато се адаптираш към новото, оказваш се без посока или се налага търпеливо да чакаш, преди да постигнеш целта си.
Не съм сигурна, че описаното е характерно само за нашето поколение, но определено ми беше лесно да открия прилики. Вярно е и че ние имаме свобода, с която нашите родители не са разполагали, и се сблъскваме с трудности (тъги), които са им непонятни. Те ще останат такива и за нашите деца.
Трябва да отбележа, че „Тъжна свобода“ може да предизвика подобни размисли, но текстът не е философски или поучителен. Фридерике Гьосвайнер просто описва година от живота на една млада жена, а асоциациите, размислите и заключенията остават за читателя. Историята на Хана също е незавършена. Тя, както всеки от нас, е свободна да я продължи така, както реши… А аз вярвам, че продължението може да бъде щастливо.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
