Все по-малко на брой са книгите, които се загнездват истински в сърцето ми, оставят своите отпечатъци и не искат да си тръгнат от ума ми. „Тоби“ на Тимоте дьо Фомбел е една от тях, а чувствата на любопитство, вълнение, притеснение за съдбата на героите и гневът от нечестните действия на експлоататорите спрямо дървото и обитателите му ме връхлетяха отново при прочита на втората част – „Тоби. Очите на Елиша“.
Ако не познавате Тоби, той е миниатюрен смелчага, висок няколко милиметра, живеещ върху Дървото. Животът му не е лек, но пък е белязан и с истинска любов: от страна на родителите и от страна на приятелите му. За нещастие гангстерът Джо Мич, решен да завладее цялото Дърво, залавя родителите на Тоби, а него превръща в най-търсеното човече и във Върхарите, и в Долния клонак. Преследванията и борбата за оцеляване поставят пред героя сериозни изпитания, но и го каляват, а израстването на Тоби от малко момченце до сериозен младеж и срещата му с Елиша дават нова посока на повествованието. В края на първата част Тоби се отправя към тревите, където живеят пелейците и там среща нови приятели, но си спечелва и неочакван враг. Момчето разкрива болезнени истини за семейството и живота си и научава, че родителите му Сим и Мая Лолнес вероятно са живи, а любимата му Елиша ще се жени за Лео Блу – заклет враг на Тоби…
Втората част – „Очите на Елиша“ – отново ни среща с героя, но този път той е различен: по-силен, по-търпелив и по-решителен от всякога. Тоби, приятелят му Месечко и старият Ялам се отправят към Дървото, за да изпратят момчето на поредното дълго и тежко изпитание, в което на карта е заложен животът на родителите му. Докато преминават през земята на тревите, героите научават много и за себе си, и за спътниците си. Смъртната опасност, в която изпадат, без малко да подтикне Ялам да разкаже на Тоби историята на Иша Ли – майката на Елиша, а спасението затваря вратата между двамата и тайната остава погребана в сърцето на стареца.
Приятелството между тримата, изградено и заздравено при трудното пътуване, предначертава едната сюжетна линия, по която се движи историята. Заради това приятелство героите в книгата ще бъдат подлагани на смъртни опасности неведнъж, а оцеляването им ще зависи от смелостта и предаността, от чувството за чест и от топлината, която 
само истинското приятелство е в състояние да разпръсне. Към изпитанията, на които животът ще подложи приятелството в книгата, се добавят и съдбите на Нилс Амен (връстник на Тоби, издигнал се до главен секач), на Минос Арбаян (ловец на пеперуди, дясна ръка на Лео Блу), на старците – затворници на Джо Мич, готови да жертват живота си един за друг, на пелейците…
Другата нишка, заплетена умело от Тимоте дьо Фомбел в книгата, включва любовта: чистата и безкористна любов, готова да избуява сред най-тежките условия; спасителната любов, даваща криле и служеща като катапулт за бягство от най-тъмните затвори; любовта към близките и семейството, заради която си струва да се жертваш; яростната любов, заради която можеш да убиваш и измъчваш, но не и да печелиш взаимност… Много любовни истории ще откриете в “Очите на Елиша” – “трудната” драматична любов на Май Аселдор и Нилс Амен; смелата семейна обич на Мо Аселдор, готов да пожертва себе си заради близките; смелата любов на Тоби към родителите му, към пелейците и към Дървото; яростната любов на Лео Блу към Елиша и чистата, силна и най-истинска любов на Тоби и неговата избраница. Всяка една история ще докосне сърцето ви, а драматичният край, в който съдбите на всички герои ще се окажат неразривно свързани, със сигурност ще остави в душите ви силен отпечатък!
Не мога и не искам да разкривам и частичка повече от книгата “Тоби. Очите на Елиша”. Знам единствено, че колкото и пъти да я препрочитам, все ще роня сълзи на щастие и мъничко тъга в края. Знам и още нещо – поредицата за мъничкия Тоби на Тимоте дьо Фомбел е за капризните читатели, които не търсят лесно удоволствие от книгите, а са готови да се насладят на истинското майсторство и да проследят развитието на множество човешки съдби, оплетени от невидимата паяжина на живота. Живот в миниатюра, уловила до последния щрих всеки нюанс на доброто и злото!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
